Шели е само на 12 г. когато трафикант на име Тед я качва в колата си. „Беше тъмно, когато сме се озовали там. Той ме доведе до този склад с много млади момичета Тед ме затвори в една стая, без храна или вода. Всичко, което чух, бяха влакове”, спомня си тя.
Много хора не разбират защо тези момичета опитват да избягат при първата удобна възможност. Причините са много - редовни побои, изтезания от страна на трафиканти и сводници, недостиг на пари и т.н. Момичета са били бити по гърба, главата, ръцете, дланите и пръстите на краката с бейзболни бухалки, тръби, дори чукове. Те са жигосвани с ютии, горени с киселина, връзвани и изнасилвани.
"Един път, когато ми се искаше да си тръгна, той напълни ваната с вода, изля бутилка джин и ме накара да седна в нея с кървящи рани. Държеше пистолет, опрян в главата ми. "
Това е част от разказа на едно 12-годишно американско момиче. Той по нищо не се различава от преживяното от редица български деца, станали жертва на трафик.
270 души у нас са осъдени за сексуални престъпления срещу деца. Това стана ясно по време на провеждащата се през март в София международна конференция "Подпомагане и реинтеграция на деца - жертви на трафик”.
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето Калин Каменов тогава се обяви за промяна на Наказателния кодекс в България и по-строги наказания за извършителите на престъпления спрямо деца. Той обясни пред btvnews, че настоява да бъде премахната долната граница, когато става дума за престъпления срещу деца.
„Повечето престъпници се отървават с пробация или с условни присъди”, изтъкна Каменов. По думите му трафикантите рядко влизат в затвора, защото трудно се стига до качествени свидетелски показания.
15 български деца са били върнати у нас само през февруари от Солун. Миналата година Агенцията за закрила на детето е била сезирана за 66 случая на български деца, въвлечени в трафик. От тях 46 са момичета и 18 - момчета.
150 млн. момичета и 73 млн. момчета на възраст под 18 г. са преживели насилствен полов контакт и други форми на сексуално насилие по света. Средногодишно около 200 000 деца стават обект на трафик в ЕС.
Около 32 млрд. долара е спечелил бизнесът с трафик на хора през миналата година, по данни на ООН.
Статистиката за 2012 г. сочи, че общият брой идентифицирани жертви на трафик на хора е 684, като през последните 2 години се наблюдава нарастване на броя на жертвите на трудова експлоатация.
За 2012 г. 66 български деца са били обект на международен трафик. 24 от тях са настанени в кризисен център, защото още не могат да се справят с преживения ужас. В много от случаите трафикантите или техните съучастници са родителите на детето.
В един подобен случай от 2011 г. майка продала бебето си в чужбина, но разследващите не събрали достатъчно доказателства срещу нея.
Най-уязвимата група у нас остават представителите на малцинствата, а сред градовете, от които се изнасят най-много жертви на трафик за чужбина са Сливен, Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Монтана и Добрич.
Традициите и законът
Председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Калин Каменов обясни, че т.нар. „ранните бракове” също са предпоставка за трафик. Причината за тяхното съществуване е, че през последните 20 г. социалните служби, МВР и прокуратурата са възприемали тези незаконни съжителства като на „традиции и обичаи”, но с помощта на министъра на вътрешните работи и главния прокурор, това е променено.
По 300 подобни случая през 2011 г. прокуратурата е отказала да образува дело. През 2012 г. има образувани 307 досъдебни производства, а осъдените са 270 души.
„Ако всеки, който си е купил булка, влезе в затвора, самите деца ще се замислят дали това е правилно”, убеден е Каменов. По думите му ДАЗД се стреми да убеди маргинализираните общества, които цял живот чакат на помощи, че без образование, децата никога няма да излязат от гетата, освен за да проституират или просят зад граница. За целта 300 здравни медиатори в областните градове работят активно с подрастващи, живеещи в потенциален риск.
Каменов даде за пример здравния център в кв. Факултета, чиято работа вече дава резултати и много деца от квартала трайно се задържат в училище.
На въпрос кое е по-малкото зло – детето да остане сирак или да бъде с родителите си, Калин Каменов е категоричен, че някои родители са опасни за собствените си наследници и не бива да се разминават само с условно наказание или пробация.
Трафикант/родител
„Не е нормално да смяташ, че продажбата на детето ти е добре за него”, убеден е шефът на ДАЗД. По думите му трябва много стриктно да се спазва чл. 76а от Закона за българските лични документи, според който деца, въвлечени веднъж в трафик, нямат право да напускат страната в следващите 2 години. Около 42 такива забрани са издадени за 2012 г.
За да може трафикантите да бъдат осъдени, а жертвите да преодолеят преживения ужас, започна създаването на т.нар. „сини стаи”. В такова специализирано помещение само в Пловдив са разпитани 9 деца.
Целта на „сините стаи” е детето да не вижда насилника, докато дава показания пред разследващите. По този начин момичетата и момчетата се разпитват в обстановка, напомняща детска стая, от специалисти, за да не се налага да бъдат викани и в съда, където срещата с трафикантите и насилниците би била неизбежна
Една от десетките истории, разказани в „синята стая”, е на момиче, изнасилвано многократно от пастрока си. Той убеждавал детето, че това е полезно за него и оправдавал действията си с това, че така подготвя доведената си дъщеря за истинския живот. Майката пък не оказала подкрепа на момичето, защото решила, че то иска да я разведе.
Калин Каменов съветва родителите да бъдат здравословно мнителни и да се снабдят с програми, чрез които да се информират какви сайтове посещават децата им, колко често са в скайп и с кого комуникират, защото сексуалното насилие в интернет добива застрашителни размери.
Ужасът в цифри
Цифрите, илюстриращи насилието над деца, за изминалата година са стряскащи. Регистрирани са 2127 престъпления срещу деца. В 609 от случаите става дума за пренебрегване на основни потребности на малчуганите от страна на родителите. В 324 от регистрираните случаи става дума за сексуално посегателство, а в 1563 – за домашно насилие. От хлапетата, които са станали жертва на някакъв вид престъпление, 573 са на възраст 11-14 г., а 350 са на до 3 години, като за тях най-често алармират съседи или по-далечни роднини. Над 19 000 консултации са проведени през 2012 г. и след обаждане от страна на деца на спешния тел. 116 111, на които непълнолетните могат да сигнализират за упражнено над тях насилие.
Един от начините особено уязвимите деца, лишени от родителска грижа, да не попаднат в ръцете на трафиканти, е да бъдат обгрижвани от приемни родители. 1400 души вече са приели в домовете си 1200 изоставени български деца. През 2012 г. има и рекорден брой осиновявания. 395 деца са заминали при новите си семейства в чужбина, а 738 са намерили нов дом у нас. Факт е обаче, че чужденците са по-склонни да осиновяват деца с увреждания, настанени в институции.
Калин Каменов не робува на един друг, широко разпространен стереотип, – че хомосексуалните двойки не бива да стават приемни родители. „Интересът на децата е най-важен. Ако социалните работници са преценили, че двамата са подходящи, аз не виждам проблем. Другото е дискриминация”, заяви той.
