На 19 април църквата отбелязва Томина неделя – първата неделя след Възкресение Христово, посветена на апостол Тома, известен още като Неверни Тома.
Празникът е свързан с вярата, съмнението и утвърждаването на истината за Христовото възкресение.
Според евангелските разкази апостол Тома не повярвал на вестта за възкръсналия Иисус Христос, докато сам не видял и не докоснал раните Му. Осем дни след Великден Христос се явил отново на учениците си и дал възможност на Тома да се увери лично. Тогава апостолът изрекъл думите: „Господ мой и Бог мой!“, които се превръщат в символ на силната и осъзната вяра.
Томина неделя е празник, който напомня, че съмнението не е грях, ако води до търсене на истината и до укрепване на вярата.
В българската народна традиция денят е свързан и с почит към покойниците. В много райони се правят посещения на гробищата, носят се боядисани яйца и храна, които се раздават за „Бог да прости“. Това е и своеобразно продължение на великденската радост, споделена с душите на починалите близки.
В някои части на страната Томина неделя е известна и като Празна неделя, или Разтурна неделя, защото с нея завършва великденският празничен цикъл. Младите хора традиционно организират събирания, хора и игри, а в миналото това е бил и подходящ момент за запознанства и годежи.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят имената Тома, Томислав, Томислава и техните производни. Името Тома има библейски произход и означава „близнак“.
