Вече пет години България е част от Европейския съюз, но страната ни продължава да е „плашилото”, с което западни политици плашат гаргите в страните си. В същото време, в техните собствени държави има гарги, от които всички би трябвало да се страхуваме.
Норвегия щяла да излезе, ако България влезе. Онзи холандски Волен Сидеров – Вилдерс пък блокира разширяването на Шенген защото сме били „тъмни балкански субекти”. Старото клише продължава да броди из Европа и като тъмен призрак не позволява на националистите, които крепят местните правителства да спят спокойно.
Ще ви разкажа няколко истории, които са толкова показателни за двуличието на европейските политици, че ако хората в собствените им общества се замислят над тези въпроси, сегашните управляващи в някои държави много бързо ще се превърнат в политически трупове, а имената им ще отлетят в небитието на историята.
Винаги съм симпатизирал на „Арсенал” от Лондон. Стадионът им, изграден с парите на авиокомпанията на Обединените арабски емирства, е третият по големина на Острова след „Уембли” и „Олд Трафърд”. Да си на стадиона е прекрасно изживяване.
Да си извън стадиона не чак толкова...
Само на няколко минути от стадиона е джамията във „Финсбъри парк”. В случай, че това име не ви говори нищо, от тази джамия тръгна заговора, довел до терористичните атентати в метрото на Лондон през 2005 година.
Попаднах там малко по-късно. Исках да видя с очите си другото лице на английската столица, което се оказа толкова страшно, че разби цялата ми романтична представа за този безспорно уникален град.
В тази малка джамия Мустафа Кемал или Абу Хамза ал Масри, както става известен в Англия, месеци наред тренира тези, които ще поставят на колене Великобритания. В продължение на години, скандиранията от стадиона се смесват с религизоните лекции на имама на „Финсбъри парк” – човекът с куката.
Сред стотиците учениците на Абу Хамза са Закариас Масауи – единственият осъден за атентатите на 11 септември в Ню Йорк, Ричард Рейд, прочул се като бомбаджията с обувките и много други жадни за джихад мюсюлмански младежи, които денем се разхождат из гордия град, а нощен чертаят планове за атентат.
Джамията във Финсбъри парк е построена с личната подкрепа на принц Чарлз, но парите за нея идват от Саудитска Арабия. Полицията разбира какво се случва в храма благодарение на внедрен марокански гражданин, който е агент на МИ5 под прикритие. Той записва разговор на Абу Хамза с Йемен, където са отвлечени 13 чуждестранни работници. От сърцето на Лондон, Абу Хамза дава наставления по телефона как да бъдат третирани заложниците.
Късно, джентълмени.
7 юли 2005 година. В 8:50 сутринта три координирани експлозии избухват в различни влакове в метрото. Умират 52-ма, ранени са над 700. Лондон плаща скъпо за либералната си миграционна политика.
Ако случайно, днес, през лятото на 2012 година, в навечерието на Олимпиадата, минете през този район, който много прилича на Пакистан, заради стотиците жени в бурки, попитайте някои от хората в квартала какво мислят за Абу Хамза. На мен повечето неофициално ми отговориха, че бил „изкупителна жертва”.
Нека продължим – Централната лондонска джамия. Тя се намира до „Риджънс парк”, близо до църква „Сейнт Джон”. Тук е последното място, където човек може да търси фанатици и ислямисти.
Така поне си мислехме с оператора Благой Момчилов през 2008-ма, докато не влязохме със скрита камера в книжарницата на джамията, за да видим какви са тези проповеди на DVD, които са толкова популярни сред някои посетители на джамията. Едно име ми прави силно впечатление. Шейх Халид Ясин. „От корените до плода”, така беше озаглавена проповедта на Ясин към младежта, издадена от „One Islam Production”.
Срещу шест паунда си носиш диска и в продължение на два часа слушаш истини като тази:
„Братя, вашите синове се разхождат по улицата с ножове и пистолети. Кой ще застрелят? Те не стрелят по неверниците, а по други мюсюлмани!”
По-късно един приятел в Лондон ми разказа, че същият Халид Ясин, но в друг диск проповядвал, че СПИН епидемията в Африка е причинена от христиняните.
Друг факт, който ме озадачи. Дори четири години след атентатите в метрото, видях демонстрация на организацията „Хизб-ут-Тахрир”, която се провеждаше посред бял ден пред пакистанското посолство.
Тези хора бяха там, за да изразят протеста си срещу посещението на пакистанския президент Первез Мушараф в Англия. Той пречел на тяхната идея – обединяването на всички мюсюлмани в голям ислямски халифат, в който да властват законите на шериата.
Няма проблеми, Великобритания е либерална страна, но това не е ли същата организация, която още преди години беше забранена в Русия, Ливан, Сирия, Тунис, Египет, Турция, Германия, Холандия и много други страни? И защо съществува във Великобритания?
„Нима европейците не се обединяват в Европейския съюз? Идеята за разделение в национални държави е мъртва. В мюсюлманския свят ние не искаме изкуствени граници, които да разделят хората”, каза ми говорителят на „Хизб-ут-Тахрир” тогава.
Получи се странна гледка, седим с човек, наричащ себе си говорител на „Партията за освобождение”, и си говорим за Европейския съюз и законите на Шариата, в центъра на Лондон, докато около нас по земята се молят стотици млади мъже, под отегчения поглед на шофьор на двуетажен автобус от градския транспорт, който чака молитвата да свърши, за да може да продължи по пътя си...
Последва нова изненада. Полицията дойде при мен, за да провери документите ми. Казах, че съм от България, което накара младата дама да си запише в бележника моя ръст, години и адрес на хотела в Лондон.
Между другото, знаете ли защо французите наричат английската столица „Лондонистан”?
Защото през 1995 година, докато Англия се готвеше да приеме европейското по футбол, а името Бен Ладен все още звучеше като екзотичен швейцарски курорт, в Париж се случи нещо крайно неочаквано. Газова бомба избухна на метростанция „Сен Мишел” и уби осем души.
След това стана ясно, че зад атентата стои алжирска терористична група, планирала нападението в Париж съвсем спокойно. Обвита в тъмната и сигурна мъгла на Лондон.
Но позволете ми да погледна със съмнение и към Франция...
Дали не бяха разбити терористични клетки в Нант, Льо Ман или „прекрасните” парижки предградия, където живеят хора, пред които нашите роми са като служители на „Червения кръст”?
Нима това не е страната, където само преди няколко месеца, в Тулуза, бяха убити евреи?
Нима това не е страната, която беше предоставила убежище на бащата на иранската революция имам Хомейни?
В Холандия има почти милион турци, иракчани, иранци, сомалийци и суринамци.
Нима това не е страната, където беше убит режисьора Тео ван Гог заради някакъв филм(наистина доста глупав), обидил крайните членове на организацията „Hofstadgroup” и получилия доживотна присъда младеж Мохамед Буйери? Къде сгреши холандското общество, че младо момче израснало в „ниската земя” извърши толкова жестоко убийство?
Много исках да задам този въпрос на Геерт Вилдерс, пратих му писма още преди няколко месеца, но отговор нямам. Но кой ще се занимава с журналисти от България? Нали за него сме хора „втора ръка”...
Хайде да погледнем и към скандинавските страни и Норвегия, която толкова се страхува от българите, че чак иска да излезе от Шенген.
Нима това не е страната на онзи рус протестантски фундаменталист, който толкова се вживя в ролята на съвременен кръстоносец(както сам нарече себе си) и изби десетки младежи?
Още ли си мислите, че българите и румънците са най-големият проблем на тези държави?
Помислете пак. Или по-добре, те да си помислят пак.
