Усещат се настроения за скорошни социални бунтове, очаква се социален взрив, защото има масова бедност. Това каза в предаването „Лице в лице” бившият началник на ЦСБОП Тихомир Стойчев.
Демографската криза не беше случайно предизвикана. Днес този демографски взрив няма как да се тушира. Това няма да стане с мигранти, чужди на нашата традиционна, локална, регионална и национална култура, допълни Стойчев.
Много държави, които вече виждат, че глобалният модел губи почва под краката си, започват да се връщат към регионалните и национални модели.
Една от целите да се изтласка навън активният потенциал на българското население, беше, за да не се случват близко във времето социални взривове, смята експертът.
В коментар на седемте милиона лева, които правителството отпуска за борба с битовата престъпност в малките населени места, Стойчев каза, че на първо място се говори за автомобили, т.е. отново ще има държавни поръчки.
По думите му през годините много хора от криминалния свят са получили правото на участие и са се легитимирали чрез изпълнението на различни поръчки към общество, държава, общини и т.н.
Тихомир Стойчев припомни, че началото на прехода срещна най-напред ниските нива на престъпност - криминална и стопанска.
Той допълни, че изследване от 1990 г. сочи, че характеристиката на криминалната престъпност, че нашата дотогава престъпност, която сме отричали да има характера на организирана, придобива характеристики като тези в западните държави.
След това "първите дела, които се появиха в националното следствие в този период говориха за една ескалация на престъпленията, вършени в симбиоза – българи със съучастници чужденци, което още повече успя да привнесе модели. Не е тайна колко много престъпни елементи от различни държави на разпадналата се източна система се озоваха изведнъж в страни като България, където привнесоха моделите на престъпно поведение и се появиха като съучастници с нашия криминален контингент", каза Стойчев.
Според него ниският криминален сегмент към битовата престъпност е успял да срещне интересите си с хората от административно-управленските равнища, като след това едната част от тях, вече придобили средствата и куража, че престъпните им действия в сивата и в черната икономика остават безнаказани, са успели да влязат и в политиката.
„Когато на практика се фалираха тези търговски банки, които само през 90-та година бяха 70, няма да можем да ги изброим колко още се появиха, се оказа, че държавата се е загрижила за тяхното рефинансиране и само от там изтекоха още 32 млн. лв. към тях. Не можаха естествено да ги укрепят. Отделно са парите към предприятията, отделно са парите, които се натрупаха и се реинвестираха, и се размножиха през контрабандата, през югоембаргото”.
Тихомир Стойчев обясни, че само от обикновената стокова контрабанда към един период от време на ден са влизали около 1 млн. евро в престъпни ръце. По думите му е имало години, в които между 3 и 4 млрд. от целия обем на контрабандата и различни други нарушения по границата, са влизали в частни джобове. От тогава още тези митничари се знаят, поставян е въпросът, правени са доклади към основните партии, участници в политическия живот, категоричен е експертът.
„БНБ в един момент притеснена от всичко, което се случва, се принуди на експертно равнище да напише и предложи на общественото внимание т.нар. Бяла книга. Многото партии, основни участници в прехода, също писаха книги с различни цветове – кой синя, кой червена, кой бяла. Това по-скоро бяха страшилки, адресирани към тези, които са политическите противници”.
