Апостолът на свободата ни обединява, въпросът е, че това обединение усещаме някак си интимно, безмълвно, то е нещо съкровено. Външните прояви покрай отбелязването на днешния паметен ден обаче имат и знак на разединение, коментира режисьорът Стоян Радев в предаването „Лице в лице“ по bTV.
Уж покайвайки се, уж търсейки вината в себе си, ние обвиняваме другия. Употребите на тази памет, на завета на Левски са това, което притеснява, каза гостът. По думите му, спомняйки си за Апостола, трябва да се обръщаме към себе си с въпроси какво сме направили за другите, без да се разбере, че сме го направили. „Само че в публичното пространство не е така – ние се упрекваме, уж себе си, но главно, за да се печелят политически дивиденти. Тоест, когато някой каже: „Вижте какви предатели сме българите“, най-вероятно не включва и себе си в това число. Той обвинява свои политически врагове или нещо такива“, коментира Радев.
Свободата е щастие и привилегия, но тя много тежи, защото неизменно върви с отговорността за собствените ни избори. Ако нещо не ни харесва в днешното ни политически свободно битие, то е, че трябва да носим отговорност за това, което се случва, че трябва да престанем да казваме „другите“, „българите“ и т.н., а непременно да включваме и себе си като отговорни за всичко, което се случва“, смята гостът.
По думите му „да, свободни сме, но свободният човек е в много пъти по-голяма степен отворен към страданието, което изпитва за собствените си постъпки. Той няма кого да обвини за съдбата си и затова може би свободата не ни харесва или казваме, че не сме свободни. Защото някои смятат, че свобода е веднага равно на благоденствие или, парадоксално, на безотговорност“.
Вижте целия разговор във видеото:
