Миряни и свещенослужители потушават скръбта от кончината на патриарх Максим със спомени за него. Оказва се, че той никога не е прекъсвал духовната връзка с монашеството.
75-годишната сестра Сидония от Килифаревския манастир край Велико Търново от дни се бори със спомена за покойния вече патриарх Максим и трудно преглъща загубата.
„Ценен монах, който целия си живот от младини посветил на Бога с твърдата си вяра и той устоя до дълбока възраст, с бистър ум, със знание, благородство и като един добър кончия водеше българската православна църква в тези бурни дни - на разкол, на трудни години и я предава смятам добре на следващия патриарх”. Това обясни сестра Сидония и разказа, че в манастира срещите, разговорите и молитвите за душата на дядо Максим са ежедневие. А критиките посмъртно, монахините държат далече зад каменните стени на манастира.
„Патриарх Максим се вписа в българската история като един адамант, като един твърд православен, независим. Аз не чух , не чета това което пишат вестниците, това ще е голям грях към всички тези - те си носят отговорност пред светата троица, да хулят истинския православен монах”, заяви сестра Сидония.
Ценен монах - така накратко сестра Сидония описва последният български патриарх. Вълнува се, когато разказва за срещата си с него. Преди години той бил на посещение тук заедно с покойния вече сръбски патриарх Павли и тя лично ги гостила със зеленчуци.
„След това като обядваха дядо Максим си съблече официалните дрехи и започна да обикаля манастирския двор. Понеже той като послушник е бил истински послушен, отиде да види кокошчиците, отиде да види другите животни. Така беше една много мила, сърдечна среща”, спомни си жената.
И до днес сестра Сидония следва патриаршеския завет. Монахинята не пожела да назове последовател на патриарх Максим.
„Редното е този, който приеме тежестта на патриаршеската служба, да бъде с физически сили по- млад човек, в смисъл средна възраст, да може да носи тежестта на църквата.", смята сестра Сидония.