Тленните останки на патриарх Максим бяха положени в земята - в църквата на Троянския манастир "Света Богородица Троеручица". Гробът на покойния духовен водач на българите се намира на мястото зад чудотворната икона на Божията майка - ценна реликва, която се съхранява от векове в Светата обител.
Около 16 часа тялото на дядо Максим бе транспортирано до района на Троянския манастир с кортеж от 20 автомобила, а след това отвореният ковчег бе внесени в храма.
Там бе отслужена заупокойната молитва преди самото погребение. Церемонията проведе Великотърновският митрополит Григорий.
Молитвата завърши със затварянето на ковчега и песента "Христос Воскресе" - църковен ритуал, който показва, че хората не трябва да се боят от смъртта, тъй като тя е била победена от Христос, обясни пред bTV отец Владимир Дойчев, който случи в храма "Свети Наум" в столицата.
В двора на Троянския манастир присъстваха стотици хора от цялата страна – миряни и духовници, дошли да изпратят патриарха в последния му земен път.
Приживе Максим сам пожелал след смъртта си да бъде положен именно в тази обител в планината, откъдето започва и духовният му път. Преди 86 г. той прекрачва за първи път прага на манастира в Троян.
Гробът на патриарха там е облицован с мрамор. Заводът за мрамор в Ловеч отвори спешно врати посред нощ, за да набави достатъчно количество от материала.
България скърби за своя патриарх
След като вчера хиляди хора се стекоха на поклонението пред тленните останки на патриарха в катедралата "Света Неделя" в София, днес отдаването на почит продължи до обяд. Националният флаг бе спуснат наполовина над държавните учреждения, а всички тържества са отменени заради обявения Ден на траур.
Заупокойната света литургия и опелото на партриарх Максим започна в 9 часa в храм-паметника "Свети Александър Невски". В богослужението участват вселенският патриарх Вартоломей Първи, представители на Сръбската, Гръцката и Албанската православна църква. Тялото на Негово Светейшество бе внесено в храм-паметника "Св. Александър Невски" в 7,20 ч.
Един от първите, които прекрачиха прага на храма, бе архимандрит Стефан, който е представител на Македонската православна църква, която България не признава. Сръбският патриарх Ириней също пристигна за литургията в памет на дядо Максим. Дойде и Вселенският патриарх Вартоломей. Пристигнаха и другите поместни православни делегации от Русия, Румъния, Грузия, Сърбия, Полша, Чехия, Албания. Опелото бе водено от Вселенския патриарх Вартоломей.
Народни представители, дипломати, представители на различни духовенства бяха в "Свети Александър Невски" за опелото на Българския патриарх и Софийски митрополит. Председателят на НС Цецка Цачева се поклони пред тленните останки на патриарха. Президентът Росен Плевнелиев поднесе букет бели цветя. В храма дойдоха министри, Георги Първанов, лавният мюфтия, посланикът на Турция, посланикът на Русия и други.
"Нека целият български народ да скърбим и да запомним патриарх Максим с това, което той направи за единството на Българската православна църква", призова Плевнелиев на церемонията в столичния храм.
"Нов" разкол
В деня на погребението на патриарх Максим стана ясно, че алтернативният синод на Инокентий отново е подал документи за регистрация в съда. За най-голяма заслуга на починалия патриарх се смяташе именно, че е приключил с разкола в църквата.
Документите за регистрация на синода на Инокентий са внесени в съда преди смъртта на патриарха, твърдят в писмо до bTV от синода на противниците на Максим. Някои от тях обаче дойдоха да му запалят свещ.
„Синодът на дядо Инокентий са подали документи за регистрация и, ако не получат регистрация, ще заведат ново дело срещу България в Страсбург. Разколът не е приключил, ако смятате, че може да приключи с тояги и с бой, много се лъжете”, заяви Христо Латинов.
След приемането на закона за вероизповеданията, който приключи с разкола, преди 8 години хората на Инокентий бяха изведени с полиция от повече от 250 църкви, в които според прокуратурата са се настанили неправомерно.
В Светия синод останаха изненадани от новината, че противниците им отново са на сцената. Синодът на Инокентий веднъж вече заведе дело срещу България в Страсбург, но не успя да осъди държавата за исканите 680 милиона евро. Съдът призна само, че е нарушено правото им на вероизповедание.