Да се говори за злоупотреби по линия на авансовите плащания, инженеринга и конкретните дейности в големите държавни поръчки без да се коментират конкретни проекти е погрешно и манипулативно. Това подчертаха от Камарата на строителите в България на брифинг, след като през миналата седмица екипът на министър Виолета Комитова обяви, че са открити множество лоши практики в строителството с държавни пари у нас.
„Г-жа Комитова не разбира този инвестиционен процес“, заяви Валентин Николов от КСБ. По думите му са спрени всички плащания към бранша, не се одобряват актове и не се обявяват решения на комисиите по ЗОП и АПИ и това създава верижна реакция по линия на заплатите и снабдяването. Той беше категоричен, че ваденето от МРРБ на заделените по времето на ГЕРБ пари за АМ „Хемус“ излага на риск целия проект.
„Ние с политика не се занимаваме и нямаме намерение да се занимаваме, но нещата минаха всякакви граници. Най-обидно беше принизяването на тези стотици хиляди хора в роби. Ние не сме собственост на никого“, подчерта той.
Илиян Терзиев от камарата посочи, че държавата дължи 6-700 млн. лв. на строителите и вероятно има още около 300 млн., които фирмите се страхуват да актуват, защото трябва да плащат ДДС за транш, който не се знае кога ще получат.
Той защити инженеринга с думите, че 60-70% от частните проекти са от този вид: „Един човек отговаря за всичко, казва какво иска, намира си архитект, доставчици, изпълнители“, а това е нормална световна практика.
„Голям аванс е ужасно нещо в много отношения за изпълнителя – или трябва да намери начин, по който да го похарчи така, че да получи материали на цени от днешна дата, или по някакъв начин да го усвои, че да го използва дълго време. Не е нещо хубаво да получиш аванс. Най-често се използва от инвеститора, давайки в големи размери аванс, си гарантира цена на проекта“, коментира още Терзиев.
Той подчерта, че гаранция за авансите има и използването на застраховател е даже по-лошо за изпълнителя, защото премиите излизат двойно по-скъпо. По думите му договорите трябва да се прегледат, но би трябвало да има възможност да се работи и при забавяне на разрешителното за даден обект.
От КСБ коментираха, че въпросите за т.нар „ин хаус“ поръчки трябва да се насочат към държавните институции. „Ключовата дума е „правила“, те се създават чрез закони, наредби и стандарти. Държавата не си е свършила работата, прехвърля проблемите от болната към здравата глава. Създава правила, които самата нарушава“, подчерта Николов.
Терзиев подчерта, че „всеки обект е конкретен, не може да се слагат под общ знаменател“. Какъв е коментарът за проверките на прокуратурата и АДФИ? „Докато не излезе решение по конкретика за всяко едно нещо, не мога да кажа – трябва да има конкретика във всеки един казус“, посочи Терзиев.
