Стотици места във висшите училища остават незаети за новата академична година. Университетите обявиха допълнителен прием, а млад мъж написа писмо до ректора на Алма Матер, в което пита дали може да кандидатства само с касова бележка.

Писмото се превърна в хит в социалните мрежи. След приключване на трите класирания, в Софийския университет останаха незаети общо около 1000 места, за които е обявен допълнителен прием.

Авторът на писмото пита "дали ако отново останат незаети места, може да кандидатства с касова бележка за тръба за отходен канал на стойност 5,99 лв.".

Провокацията и чувството за хумор всъщност поставят проблеми свързани с приема на студентите, бюджетите на ВУЗ-овете и качеството на образованието.

В други университети също е обявен допълнителен прием, заради незаети места. В УНСС например са останали 134 места по държавна поръчка.

Калин Лиловски е автор на писмото. Самият той е завършил Алма Матер през 2003 г. Казва, че тогава е било гордост да те приемат, а сега стотици места остават незаети.

"Виждам, че Софийският университет е станал пасивен наблюдател на държавната политика в областта на висшето образованието. Софийският университет трябва да заеме своята висока позиция и да престане само да наблюдава", заяви Калин Литовски.

Това не е единственият ВУЗ, който приема студенти с оценки от изпити, положени другаде.

От университета не откликнаха на поканата ни за интервю.

Уточниха, че близо 90% от план приемът им за бакалаври и магистри е зает и че сред новоприетите студенти са лауреати от състезания и олимпиади.

"Приемът в първи клас е много по-труден и родителите полагат много повече усилия, за да влязат децата им в 1 клас, отколкото във висше учебно заведение, вместо да е обратно", коментира Диян Стаматов, директор на 119 СУ-София и бивш заместник-министър на образованието.

Разковничето, според експерти, е в начина на формиране на бюджетите на висшите училища. Парите, които получават, не трябва да зависят основно от броя студенти.

"Когато системата заработи по този начин и академичните ръководства разберат, че повече студенти не означава по-голям бюджет, тогава всичко ще си дойде на мястото", каза проф. Николай Денков, преподавател и бивш министър на образованието.

Законодателството предвижда поетапно бюджетите да зависят все повече от реализацията на студентите.

До 2020 г. – 60 на сто от субсидията ще зависи от това.