Той е един от най-успешните режисьори у нас, а дъщеря му ще изгрее за първи път като актриса в новия му филм "Посоки".

Той е лекарят, който лекува не пациенти, а българското кино. Филмите му бързо завладяват публиката, а последният – "Посоки" постигна сериозен успех на филмовия фестивал в Кан. Той е Стефан Командарев. За посоките, както във филма, така и в живота ще си говорим с него и дъщеря му Анна, която също участва във филма.

„Посоки е филм, който е шест истории в шест таксита, началото на идеята започна след един разговор с един таксиметров шофьор, който първо ми разказа един виц, който ще го видят зрителите във филма и второ ми каза, че такситата в София, са нещо като паралелна социална система”, разказа Стефан Командарев.

Сценарият за филма хрумва на Стефан Командарев от реални случки с таксиметрови шофьори, а Ани Командарева е дъщеря на един от шестимата таксиметрови шофьори, чиито съдби са описани във филма.

„Тя трябваше да играе себе си с един много близък човек, така че прецених, че е най-лесно и най-бързо тя да играе тази роля, не, че имам някакви актьорски амбиции за нея или нещо от тоя род”, допълни той.

– Ани, а ти искала ли си някога да ставаш актриса?

– Ами не знам, аз наистина всеки ден имам различно желание каква искам да стана, един ден искам да съм доктор, на другия искам да се занимавам с изкуство, на третия искам нещо тотално различно.

– А какво е усещането да работиш с баща си?

– Ами честно казано не е кой знае колко различно, защото аз някак си знаех какво е да се снима филм, бях ходила на снимките на предишните му филми, но да бъда част от самия процес беше ново нещо. Но той не е чак толкова различен, отколкото е вкъщи, в смисъл навсякъде си е същият тати.

Самия Командарев определя филма си като много личен. Казва, че го създава заради децата си.

„Те се родиха и растат и аз все повече и повече започнах да си задавам въпроса къде ще растат, в какво общество ще живеят? В коя държава ще живеят?

Аз съм завършил медицина и няма да забравя имах един професор по вътрешни болести, който казваше, че 80% от доброто лечение е правилната диагноза. Опитваме се с този филм, в който има както забавни, така и тъжни моменти, да направим една диагноза на това какво се случва и оттам насетне да се надяваме нещичко в някаква посока да се промени”, каза Командарев. 

Преди да се влюби в киното той завършва медицина. Първата му среща с магията на осмото чудо се случва именно на работното му място в клиниката по детска психология.

„Бях най-младият доктор, получихме едно дарение, едни камери, монтажен пулт и магнетофон с цел да се снимат и монтират малки обучителни филми за студенти.

И понеже на моите колеги на никой не му се занимаваше, аз бях заекът и ги дадоха на мен тези филми. Започнах да снимам с тази камера, започнах да монтирам нощно време и се заиграх и така до ден днешен”, допълни той.

И някъде там между киното и медицината се раждат двете му деца. По-големият му син Петьо и дъщеря му Анна, днес на четиринадесет.

„Със сигурност като беше бебе не спеше. Ходехме като бухали тогава с майка й. Бяхме разделили нощта на две части, аз спя до 2 ч. и жена ми седи с нея, след 2 ч. си изменяме ролите, аз оставям, тя спи. А през деня тя спеше без никакъв проблем, а ние с подути очи се опитвахме да ходим на работа. После май Петьо беше същата работа.

„Има една снимка вкъщи как седя на детското столче за ядене, в която явно имам нещо върху главата си и винаги много се смея като я видя. Не помня защо съм го направила, но имам чувството, че е защото той, като бях малка, ме плашеше и си слагаше празни чинии върху главата, и се правеше на чудовище, и сигурно съм искала да бъда като него, но цялата ми коса е в каша”, спомня си Анна.

„Мен ме е шубе да давам такива обещания, които в едно – две изречения да казват всичко, но аз, ако трябва да обещая е, че ще се постарая да бъда максимално себе си, и най-важното, което е да има доверие между нас”, заяви Командарев.

„Аз ти обещавам, че ще бъда, донякъде ще се опитам да съм дъщерята, която искаш и ще прочета в един момент " Под игото"”, допълни Анна.