Средната класа в България - с най-малък дял от населението, сравнено с другите държави членки в Европейския съюз, а спрямо предишни години се топи.

Това показват данните от доклад на Агенцията за подобряване на условията на живот и труд - Юрофонд.

Средната класа у нас е 51% от обществото и продължава да се свива, докато средно за Евросъюза този процент е около 60. Лидер е Словакия - там над 70 на 100 от населението попада в категорията на средната класа.

Разлики се наблюдават и по отношение на доходите. Средно за Европейския съюз хората с най-ниски доходи са 28,5%, а тези с най-високи - 7,5%. В България хората с най-ниски доходи са 35%, а тези с най-високи - 14%.

Средната класа в Евросъюза се стопява

Така неравенството между най-бедни и най-богати у нас е най-осезаемо на фона на общата картина в рамките на общността.

Кои са представителите на средната класа в България и какво могат да си позволят?

 

„Представители на средната класа са образовани хора, които разчитат на собствените си умения, инициативност, интелект и труд, за да произвеждат доход“, обяснява социологът Елена Дариева.

„За да се възприеме, че едно общество е здраво и устойчиво, класовият модел трябва да изглежда като пумпал“, добавя тя.

Снимка: bTV

„Тоест – средната класа трябва да бъде най-голямата кохорта, с малка кохорта горе като елит и малка кохорта декласирани и можем да дефинираме като представители на нисшите обществени слоеве. У нас в България и според последния доклад тази пропорция можем да определим като критични“, обясни още Елена Дариева.

За да нарасне средната класа обаче трябват действия, насочени към най-бедните 10% от населението, посочва икономистът Петър Ганев.

Снимка: bTV

„Максимално голяма част от населението да може да се възползва от тези фактори на растеж – образование, работа, възнаграждения и в крайна сметка да паднат нивата на крайна бедност. Ние в момента нямаме фокусирана политика към тези хора. Имаме политика към хората, които отиват в бюрото по труда да се регистрират. Но ако си неактивен? Който не е образован, дългосрочно не работи и не ходи в бюрото по труда“, каза още Петър Ганев.

Положителни тенденции все пак има. Например, по данни на НСИ през миналата година повече българи са могли да отидат на почивка в чужбина.

А през последното десетилетие благосъстоянието на родните домакинства се е увеличило с бързи за евросъюза темпове.