Апостол Карамитев е една от най-обаятелните личности на българското кино. Роден е в Бургас, в семейство на пристанищен работник, но още от малък е увлечен от киното.
Завършва ВИТИЗ, а през 1947 г. става част от трупата на Народния театър. През 1951 г. прави дебюта си в киното с филма "Утро над родината".
Женен за актрисата Маргарита Дупаринова, с която имат две деца, наследници на тяхната професия Момчил и Маргарита.
Днес разговаряме с Момчил Карамитев на метри от родното им място, близо до Докторската градина.
„Тук беше едно от местата, където аз съм израснал, а баща ми продължаваше тук своите лекции от ВИТИЗ с неговите студенти, на тези кътчета от градината той разясняваше някои от основните принципи на актьорския занаят”, спомня си Момчил.
Казва, че си приличат по доста неща. На първо място и двамата са много емоционални.
„Аз много държах да имаме кола и да можем независимо да си ходим където искаме . И той ми каза: „Не мога, аз съм толкова емоционален, че на втория завой ще сляза да набия някого или ще се ударим. Защото, казва, човек като кара, трябва да бъде спокоен”, разказва Момчил.
Апостол Карамитев изиграва десетки роли в киното, в едни от любимите на поколения филми, като „Под игото”, „Рицар без броня”, „Специалист по всичко” и „Любимец 13”.
„Трябва да ви призная, че не той ме е завел за първи път на кино, аз отидох сам. В училище ни предложиха всеки да се запише на някакъв кръжок. И първото нещо, което аз избрах, беше фото кръжок и когато се върнах вкъщи и се похвалих на родителите ми, баща ми подскочи. Каза: „Как така?”. Аз трябва да те заведа на кино”, казва Момчил.
И от кръжока по фотография се стига до голямото кино. Момчил завършва кинорежисура в Рим. Работи с едни от най-големите имена в киното като Мартин Скорсезе и Клинт Истууд.
Преди време прави филм за баща си. „В България има един необявен, непромоциран възход във всяко едно отношение. Аз 20 и кусур години съм извън България, но се връщам, защото виждам, че има поле за работа”, смята Момчил.
Карамитеви са типичното актьорско семейство. Сестрата на Момчил – Маргарита, партнира на Тодор Колев в една от култовите български комедии „Опасен чар”.
„Не ми беше много радостно детството, защото непрекъснато имаше конфликти с околната среда, с приятели, съученици. Но сега съм и благодарен”, посочва още Момчил Карамитев.
Признава, че родителите му са имали други стойностни изисквания към живота, към себе си и към работата си и е било много трудно човек да ги следва. „Понякога ми е било тежко да седя вкъщи и да ги слушам как седят и си репетират текстове”, спомня си Момчил.
„Той гледаше като Хенрих IV. И беше едно такова изпитание, че по едно време развивах някакви усещания, че едва ли не всяка дума е лъжа, а той вътрешно си е подготвил ролята. Майка ми имаше една роля, която няма да забравя, имаше някаква молитва на испански, която тя повтаряше 150 пъти вкъщи. Аз откачах, само като я чуя още сутрин рано, преди да съм се събудил, започваше с тази молитва, за да може да я научи”, допълва той.
