Специалисти по психично здраве внесоха в Здравното министерство Национална програма за превенция, която включва и мерки за предотвратяване на самоубийствата.
Всеки посегнал на живота си, има причина. Но често след това идва въпросът - Струваше ли си?! „Неразбираемо е за мен как ще лишиш детето си от баща, за да се замозапалиш. Това е неразбираемо за мен, но това са хора на ръба,” коментира пред bTV зам.-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков.
Промяна в настроението, нежелание за общуване, системна злоупотреба с алкохол са много малка част от сигналите за нужда от помощ. Програмата предвижда тези симптоми трябва да бъдат разпознати на време от личния лекар и от близките.
„Независимо от високо ниво на професионалистите у нас, самата организация, самата мрежа за психично здраве е много несъвършена. Основното, което трябва да се направи, е да се преподадат знания,” обясни д-р Христо Хинков, психиатър, отдел "Психично здраве" към НЦОЗА.
Горещите телефони и обучение на хората с обществени професии като сервитьори и шофьори на таксита, също биха помогнали, показва опитът на останалите държави.
Психиатърът доц. Георги Койчев обясни, че гражданите, чийто професии включват интензивно общуване с много хора, се обучават да разпознават кризите. „Много от тези, които посягат от живота си са тези, които са излезли от равновесие- тежка загуба, фалит. Те не са болни, но в един момент загубват ориентири. Тези хора да се разпознават. При тях е много важно да се говори,” подчерта д-р Койчев.
До понеделник районните здравни инспекции трябва да предложат мерки за работа с хората с лабилна психика.
