За нови правила, които да гарантират сигурността на спешните медици настояват лекарите от Бърза помощ. Според тях инкриминирането на нападението над хората с бели престилки не е постигнало нужните резултати.
Часове след поредното нападение над лекари от Спешна помощ във Враца, медиците излязоха с протестно писмо. Те настояват във всяка линейка да има паник бутон, както и GPS, чрез който местоположението на екипите да е ясно.
През май миналата година д-р Красимир Йорданов е на път да сложи край на кариерата си в Спешна помощ. Медикът е нападнат и пребит по време на работа. След няколко седмици д-р Йорданов надживява обидата и отново се връща в линейката. Стимул му дава и промяната в закона, с която се инкриминира нападението над медици. Надеждата, че нещата са се променили обаче е нетрайна. Днес той е в болнични и обмисля да се върне на работа, но на половин щат.
„Трудно се работи. Споменът остава винаги. И винаги си под напрежение. Определено има страх. Хората с право негодуват, че линейката закъснява. Ние сме прави, че сме малко. Никой не взема мерки това да приключи. На входа на Бърза помощ има обява - 115 свободни места за лекари. Докато това не се запълни, оправия няма. А оправията е една - повишаване на заплатите”, смята д-р Красимир Йорданов.
Закъснението на екипите е сред водещите мотиви за нападенията, признават лекарите. Затова те настояват за промени, с които да се кодира спешността, а система за комуникация между всички служби за неотложно реагиране да следи за сигурността.
„За да не закъсняват екипите, са необходими пет неща - да се зададат точните въпроси, да се изпрати точният екип. При нас в момента е спешен всеки, който се е преценил като спешен”, обясни д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ.
За да опазят лекарите в спешния център в Стара Загора вече се разхождат въоръжени охранители. Лекарите на адреси обаче засега разчитат на уменията си да преговарят с агресори.
Засега спешните лекари нямат намерение да излязат на протест. Според тях индивидуалният протест е този, който е най-притеснителен, защото периодично техни колеги се отказват от професията.
