С всеки ден, в която Народното събрание отлага гласуването на промените в Изборния кодекс, нарастват въпросителните около организацията на евентуални предсрочни избори. Несигурността засяга както избирателите, така и членовете на секционните избирателни комисии, които очакват яснота по новите правила.
Темата предизвиква сериозни дебати, особено около въвеждането на сканиращи устройства за отчитане на вота. Стойка Желязкова, която има дългогодишен опит като наблюдател и член на СИК на парламентарни и местни избори, вижда редица предимства в новата технология. Според нея най-големият плюс е отпадането на ръчното броене в секционните комисии, което би позволило значително намаляване на броя на членовете им. „Няма нужда от толкова хора, след като протоколът от сканиращите устройства дава резултатите. Няма какво да се брои“, коментира тя.
В същото време Желязкова изразява и притеснения относно контрола при отчитането на резултатите. По думите ѝ е важно да има възможност за сравнение между броя на гласувалите по избирателния списък и броя на отчетените чрез сканиращите устройства бюлетини. Според нея именно този контролен механизъм е ключов за доверието в изборния процес. Дали подобни гаранции ще бъдат заложени, зависи от окончателното гласуване на промените в парламента.
От Министерския съвет засега запазват мълчание по въпроса откъде ще бъдат доставени машините със сканиращи устройства. Въпреки това конкретните технически параметри, на които те трябва да отговарят, са подробно разписани в текстовете, приети на първо четене в правната комисия на Народното събрание. Това посочва Стоил Цицелков – експерт и член на Обществения съвет към Централната избирателна комисия. Той е категоричен, че нито един експерт от звената, които реално се занимават с организацията и провеждането на вота, не е участвал в изготвянето на предложените поправки.
Цицелков припомня и начина, по който бяха въвеждани предишните машини за гласуване. Процесът е започнал още през 2016 г. с тестове и постепенно внедряване, а при достигане до голямата обществена поръчка е била създадена специална комисия и в рамките на три дни са били поканени кандидати при прозрачна процедура.
Друг спорен момент в предложените промени е идеята избирателните списъци да се изготвят не по данни на ГРАО, а на база последното национално преброяване. Според председателя на Националния статистически институт подобно решение може да доведе до разминаване от до 600 хиляди души. По думите му националната информационна база, която се поддържа от ГРАО, се актуализира постоянно и към момента съдържа данни за около 8,2 милиона живи български граждани.
Проф. Михаил Константинов е категоричен, че данните от националното преброяване са негодни за изготвяне на избирателни списъци. „ГРАО работи с точни и актуални данни. Това е цялата информация, която държавата има за даден човек – трите имена и постоянният адрес. Данните от преброяването не могат да се използват за такъв тип списъци“, заяви той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
