Горещината, която се излъчва от сградите в големите градове има пряко отношение към климатичните промени. Според американско проучване, презастрояването и все по- малкото зелени площи в големите градове допринасят за парниковият ефект.
Къде е лятото и кой ни го взе? Оказва се, че сами го гоним. Начините се оказват безброй, а градското строителство е сред основните причини за климатичните промени.
Асфалт, бетон и тъмните покриви. Това са част от причинителите на т.нар. градски "острови на горещината", чиито температури са с няколко градуса по-високи от околната им среда.
Проучване на „Ърбан Клаймът Чейндж” показва, че в момента 200 милиона души в 350 града живеят при 35-градусова жега три месеца в годината. А тя е следствие и на материалите, с които се строи.
„Над 80% от подложната повърхност в градовете е такава, че не позволява от една страна дренирането, от друга страна при увеличено слънцегреене, тя повече поема топлина, след което излъчва топлина”, обясни Антоанета Йотова, експерт по климатология.
Затова архитект Ива Делова се е специализирала в екологично строителство - проектира сгради от естествени материали. Според нея те не са толкова крехки колкото изглеждат, и са най-добрият лек срещу "Синдрома на болната сграда", който се получава предимно от нагряване и слабо проветряване.
„В стремежа да изолираме сградите се получава запечатване. Имаше метафора, все едно си облепваме кожите с тиксо, нещо такова се получава неспособност въздуха естествено да се филтрира. Синдром на болната сграда се свързва с редица симптоми, които не се свързват с конкретно въздействие освен с пребиваване в сградата, които изчезват, когато човека напусне сградата, свързани с раздразнение, главоболие, замайване, кашлица”, коментира тя.
Запечатаният застоял въздух е един от най-опасните фактори, в комбинация с високите температури, защото и той допринася за топлината на сградите.
„Тя захранва да кажем една машина на времето. Като сложите на котлона тенджера и започнете да я загрявате същата работа е с атмосферата. Всички сме наясно,че атмосферата не признава граници в природата всичко е взаимосвързано. Нищо не се губи”, категоричен е климатологът.
Решението звучи скучно но е наложително - големите градове да строят по-устойчиви на горещини улици и сгради. Защото климатът има своя отговор на това, което даваме на околната среда.
А това, което се връща към нас е така нареченият нов климат- с наводнения, нетипично време и изпитания.
