Една от най-внушителните сгради в София - тази на Министерство на земеделието, става на 100 години.
След Освобождението всяка нова институция иска да ѝ бъде построена голяма и красива сграда. Министерството на земеделието е едно от зданията у нас, в което се помещават държавни институции от най-дълго време.
А преди да бъде построена за нуждите на Окръжната палата в началото на XX в., мястото е било римска църква, гробище, бостан за дини и парк. Петър Будинов от Сдружение „Българска история“ разказва, че бостанът принадлежал на Марица Кирташева – столична богаташка още от времето преди 1878 г.
Именно тя решава да дари земята за християнски гробища, защото турския паша издал заповед до големи църкви да не се извършват погребения.
„А тук е имало стара църква и мястото е било подходящо за гробище“, разказва Будинов.
Мястото е избрано за център на Столичната власт, гробищата са преместени и е обявен конкурс за строител на сградата. Той е спечелен безапелационно от архитект Никола Лазаров - той взима и първото, и второто място.
„При Лазаров интересното е, че когато се погледне часовникът на сградата, може да се види от площад „Гарибалди“, от сградата на фалиралата КТБ, която също е негово дело, Централния военен клуб е негова идея. Има един характерен стил за града, който в днешно време не можем да видим“, допълва Будинов.
И днешните архитекти продължават да се впечатляват от сградите на Лазаров.
Войните в началото на миналия век забавят строителството, което обаче започва да се развива с бързи темпове през 1920 г. Сградата е строена за няколко години. През Социализма е направен голям ремонт, при който част от красивата орнаментика е премахната, за да се надстрои още един етаж.
Въпреки това и днес сградата е сред най-добре запазените образци на младата българска държава - както отвън, така и вътре.
„Пищното трираменно стълбище е копие на това във Военното министерство, а 10-метровата аркада от прозорци е специално измислена, така че да пропуска повече светлина“, обясни архитектът Николай Яръмлъков
Според него целият интериор е безкрайно интересен и създава чувство за единство в композиционното решение – самочувствие, за което може да се завиди.
„Архитект Лазаров е вторият велик Никола у нас след Кольо Фичето“, подчерта Яръмлъков.
Информационната кампания на Денислав Борисов има за цел да насочи вниманието към рушащите се паметници на културата у нас. Тя е естествено продължение на серия от материали за рушащи се сгради на водещия и репортер на bTV Новините, който не само дава гласност на проблема, но и засилва обществения интерес и „натиска“ върху отговорниците за поддържането и възстановяването им.
