На 24 май пазарджишкото село Козарско осъмна с над 150 къщи, украсени с българския национален трикольор. Малко и голямо с ентусиазъм окачват трибагреника.

Честит 24 май! Почитаме делото на светите братя Кирил и Методий

„Усещането е велико! Винаги имаме такъв трикольор“, разказва жителка на селото Венка Попова.

Съавторът на празничната инициатива в Козарско Евгения Атанасова, заедно със своя приятелка, дарили 30 знамена на кметството.

„Помолихме кмета, който се отзова – да помогнат на възрастните хора. Тези, които не могат да си закупят, и тези, които не могат да ги поставят пред домовете си – да им бъде помогнато. Всички останали си закупиха. И така – ден след ден къщите започнаха да греят“, разказа Евгения.

Ягода Арабаджиева и Мария Ангелова са пенсионирани учители, които с болка наблюдават как селото се обезлюдява, а бившите им ученици бягат в чужбина. Надяват се с подобни инициативи да вдъхновят и насърчат младите да се върнат обратно към корените.

„Просто не можем да допуснем това китно българско село да загине като много други. Просто не можем да го допуснем“, заяви Мария Ангелова.

За Ягода Арабаджиева най-голямата болка е децата на нейни ученици, които учат в чужбина, когато се приберат в България, леко да завалят българския език.

„Затова искам просто чрез тези инициативи да покажем, че селото живее и ще живее“, допълва бившата учителка.

Мечтата на 79-годишната Ягода е пак да види селото, пълно с деца.

„Нашата най-голяма болка е училището. Аз съм прекарала 30 години в това училище като учител по „Български език и литература“ – и сега, когато мина и видя, че училището е в руини, вярвайте, сърцето ми плаче!“

Според кмета на селото Георги Горанов трябва да се вършат неща, благодарение на които населените места да стават по-чисти, по-красиви, по-хубави.

„И като се прави нещо – младите да виждат, че се прави и да се връщат“, добави той.

Следващите евентуални инициативи на ентусиастите от Козарско са почистване на незаконните сметища около селото и възраждане на старото училище.

Продължи да четеш