Разделението е между тези, които мислят, че ние сме една общност и тези, които искат да наложат един свой тоталитарен, нихилистичен модел на света. Това каза в ексклузивно интервю за „120 минути” генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова по повод случващото се в Близкия Изток и бежанската вълна в Европа и твърденията, че е налице сблъсък на цивилизациите.
По думите й страните от Стария континент трябва да покажат „по-голяма състрадателност”.
Тя посочи, че е познавала убития от джихадистите известен сирийски археолог Халед ал-Асад, като той я е запознал с древния град Палмира, в който в момента вилнее „Ислямска държава”. „Те не искат да има по начало памет, нещо, което ни казва, че е имало преди нас...”, отбеляза тя.
По повод кандидатурата й за генерален секретар на ООН, Бокова отново заяви, че е рано, но все пак благодари за подкрепата, която получава от управляващите у нас.
Тя отвърна и на нападките, свързани с принадлежността на семейството й към върхушката на БКП: „Всеки има някакво семейство и, разбира се, най-важното е това, което човек прави да го прави с убеждението на нещо, което е правилно от гледна точка на неговите позиции”.
Бокова припомни, че не е нов човек за ООН и подчерта: „Аз винаги казвам, че моята кампания, това е ЮНЕСКО”.
Следва цялото интервю на Светослав Иванов:
От колко време подготвяме това интервю само. Колко напред Ви е ясна програмата?
Трудно ми е да кажа, но горе-долу до другото лято. Даже има неща, които са предвидени за другата есен.
Започвам така, защото винаги съм се питал хората на позиции като Вашата, те са няколко подобни позиции в света, как издържат на този ритъм. Как се приспособяват към подобен ритъм, в който вече животът не е твой, времето не е твое. Всичко се движи по програма, по някакъв предварителен ред.
Вижте, първо според мен, защото това е една огромна отговорност и аз винаги съм гледала на това като една огромна отговорност, мисля, че най-важното е човек да вярва в това, което прави. Аз вярвам в това, което правя и за това го правя 24 часа.
И за това не спирате?
Нямам право да спра.
Разбрах. Разбира се, това е в кръга на шегата. Чувал съм Ви да казвате, че не вярвате в Сблъсъка на цивилизациите. Обаче това, което наблюдаваме в момента, събитията в Сирия, тези огромни бежански вълни към Европа, не е ли точно породено от сблъсък на цивилизациите?
Знаете ли, когато излезе известната книга на Хънтингтън за сблъсъка на цивилизациите през 90-те години, когато я прочетох, бях силно възмутена. Отнесох се наистина с гняв към това, защото ми се струваше, че това е нещо, което не бива да се случва, разбира се, на първо място, и никога няма да се случи. И продължавам да вярвам, че това, което днес става по света това не е сблъсък на цивилизациите в този смисъл, в който си мислим – сблъсък на религии или сблъсък на някакви различни култури.
Аз мисля, че в момента по-скоро имаме сблъсък между тези, които вярват в диалога между културите, които вярват в толерантността, които вярват в това, че можем да живеем заедно независимо дали са християни, мюсюлмани, будисти. Тази, които наистина смятат, че човечеството е едно в своето разнообразие и тези, които не вярват в това. Мисля че там е сблъсъкът по-скоро.
Аз съм дълбоко убедена все повече, че разделението е там – тези, които мислят, че ние сме една общност, разнообразие с различни култури, религии, етническа принадлежност и т.н. И тези, които не вярват в това, които искат да наложат един свой модел, един крайно бих казала тоталитарен, нихилистичен модел на света.
Обаче се оказа, че те не са малко, което е интересното за коментар. Например, „Ислямска държава”, ако следваме логиката, че тя се появява непосредствено след падането на Саддам Хюсеин от власт. Така се захрани от тези конфликти в последните почти две десетилетия, че сега влизат и започват да рушат и принуждават хора да бягат надалеч от домовете си.
Между другото да Ви попитам за бежанците, г-жо Бокова...
Само преди това ако ми позволите да реагирам, защото... Позволете ми да не споделям това, което казвате. Аз все пак смятам, че те са малцинство на фона на милионите, бих казала, милиардите даже хора: и мюсюлмани, и християни, и други, които не възприемат една такава идеология, един такъв подход.
Да, наистина Ислямската така наречена държава се зароди точно в един период на конфликти, но мисля че като основа на това, което се случва има, разбира се, и други причини. Мисля че липсата на диалог между отделните общности в Ирак, в Сирия, сектаризмът, които се появи също е до голяма степен, бих казала, основа на това. Неинтегрирането, бих казала социалното недоволство в много страни, но това все пак аз смятам, че е едно малцинство.
Да. Дано. Европа в момента издига граници. Виждате какво става в Унгария, Германия връща частично граничния контрол заради бежанците. Това е доста голям проблем. България в последната година и половина прие над десет хиляди души. Трябва ли да приеме още според Вас?
Вижте, бежанците, наистина, това е една голяма драма. Това е една огромна трагедия за тези хора. Тези хора не бягат от добро, не бягат от хубаво. Никой не би напуснал просто така дома си, семейството си. Плюс това много от тях знаят, че ги чакат трудности и големи неизвестности. Ние виждаме и тези трагични кадри на деца, на хора, които загиват в Средиземно море или на други места. Това е една огромна човешка трагедия.
Аз мисля че без съмнение Европа трябва да бъде много по-състрадателна. Че Европа, от една страна, разбира се, трябва да участва по-активно в тези усилия за разрешаване на конфликта, което е в основата на тази трагедия, която ние виждаме – огромната бежанска вълна. Но от друга страна трябва да бъде много по-състрадателна. Все пак историята на Европа също е история на бежанци, на бежански вълни.
Аз не мога да преценя кой какво ще приеме и как ще приеме. Това е една дискусия, която въври в ЕС в момента. Но като цяло, исторически погледнато факт е, че тези хора бягат към Европа, а не бягат на други места показва и голямата стойност на европейските ценности, на това, което Европа представлява като свобода, социална ангажираност, състрадателност, едно хуманно отношение, уважение на човешката личност, на достойнство. И аз смятам, че Европа трябва да покаже много по-голяма състрадателност.
Преди по-малко от месец „Ислямска държава” обезглави един много известен сирийски археолог. И дори, беше изключително грозно, качи тялото му в центъра на Палмира. Тогава се заговори, че той не е казал на ислямистите къде са съкровищата на този град, които е скрил преди градът да падне в техните ръце. Вие познавахте ли този човек? Той комуникираше ли с Вас?
Знаете ли, аз го познавам лично. Когато бях в Палмира преди началото на конфликта, аз бях в Сирия, защото Палмира, това е един оазис. Чувството на преминаване на повече на 150 може би 200 км. през пустинята, изведнъж появата на Палмира – един мираж в пустинята, който навремето е наричан Венеция на пясъка – Пясъчната Венеция е много емблематична.
Тогава, когато бях, Халед ал-Асад ме придружаваше, той всъщност ми показа Палмира. Той е стар приятел на ЮНЕСКО, той е човекът, който вписа Палмира в списъка на културно наследство през 84-та година. Мисля, че затова и екстремистите искат да я разрушат. Те не искат да има по начало памет, нещо, което ни казва, че е имало преди нас...
Ето това всъщност е един от взривовете... Тази снимка за разрушаването на... Мисля, че това е точно разрушаването на Балмашин на другия от страничните храмове.
Наистина ли този човек е скрил съкровищата някъде?
Вижте, има голямо разбира се усилие да се скрият. Мисля, че част от възможните, движимите паметници, статуи и други са скрити, но разбора се не всичко може да се скрие.
А Вие знаете ли къде са скрити?
Не, но дори и да знам едва ли бих Ви казала.
Не, не искам да ми казвате, просто ми е интересно дали знаете. Дали е успял да уведоми някого къде ще ги скрие?
Мисля че е много голямо усилие. Знаете ли, там има много експерти, има музейни работници. В много от тези части, които през цялото това време, специално на настъпването на ИДИЛ са извършили една голяма работа по скриването им на достатъчно сигурно място.
Успявате ли да следите събитията в България?
Старая се да следя, може би не в детайли, разбира се, не всичко. Но се опитвам. Аз съм българка все пак. Интересува ме България, интересува ме какво се случва. Опитвам се, освен това, бих казала по-добре да интегрирам България в работата на ЮНЕСКО.
Очаквам момента, когато ще мога да направя Христо Стоичков, ние имаме една специална категория на спортисти, които работят за мир, за международно сътрудничество. Той прие моята покана и се надявам да намерим време...
Стоичков посланик на добра воля ще бъде?
Да го направим за спорта, в областта на спорта, тъй като той работи много с деца. Той е една много популярна личност. Той е посланик на България в света. Посещавал е ЮНЕСКО.
Ние сме добри приятели, показвали сме неговия филм за неговата работа. Така че много неща има, които напоследък сме направили.
Това със Стоичков, мисля си, че може да го ползвате и за защита на някои културни паметници. Само като го видят да бягат.
Не, не само това. Аз мисля, че тъй като ЮНЕСКО има много посланици на добра воля включително и известни личности и добри мои приятели също така.
Кои например?
Форест Уитакър, който си спомняте изигра, за което все Оскар, ролята на Идиамин в „Последния шотлански” боец. Не само, той е играл в много филми.
Майкъл Дъглас?
Майкъл Дъглас участваше с нас в отбелязването на международния ден на джаза. Последното ми назначение на посланик на добра воля беше на Кристиан Аманпур, Ваша колежка, журналистка от Си Ен Ен, която я направиха посланик на добра воля по въпросите на сигурността на журналистите.
Докато се готвех за това гостуване, да Ви кажа честно, всъщност видях, че Вие сте човекът, който подава молбата за членство в ЕС, нали не греша? През 95-та година. И тогава Файненшъл Таймс Ви нарича, да видя дословния цитат, „най-светлата звезда в мрачния кабинет на Виденов”. Обаче през призмата на времето, Виденов не е особено мрачна фигура, защото ако не друго, поне изглежда, че той е почтен човек. Аз поне правя този коментар. Не искам да Ви го вменявам.
Вижте, наистина историята може да се оценява. Всичко трябва да се оценява от историческа, според мен, все пак в някаква историческа перспектива и от гледна точка на историческата перспектива. Времето беше много сложно много трудно. От моя гледна точка, най-важно беше, че все пак това правителство подаде молбата за членство в ЕС. И не само молбата за членство. Аз поставих основите на всички тези механизми по-нататък, които направиха възможно България да стане член.
Време е жена да оглави ООН – това са Ваши думи в интервю пред Асошиейтед прес. Сега, може ли тази жена да се казва Ирина Бокова, да е от България?
Вижте, тези думи, казани в малко по-друг контекст, но разбира се, аз разбирам, че те ги изведоха в заглавие. Да, има един много голям стремеж ООН да бъде оглавено от жена. Това е нормално и естествени според мен.
От Източна Европа освен това.
Да, това е другата тема – ротацията на постовете, макар че никъде стриктно не е записано, но има едно негласно правило, че за да може, така да се каже, да се използва целия потенциал на човечеството от гледна точка на историческия опит.
Аз мисля, че Източна Европа може много да допринесе за това как се прави, как се трансформира едно общество. Ние виждаме трудните проблеми на социалната трансформация в много общества. И аз мисля, че Източна Европа може да донесе един, в този смисъл, огромен принос.
Аз винаги съм казвала, че ако сега аз се боря много по-убедено за това да има свобода на мнението, на изражението е поради причината, че аз не съм възпитавана. Ние сме живели в общество, в което не сме възпитавани от това поколение за това колко е важно. И за това може би два пъти повече съм убедена, когато виждам разликата, която може да допринесе.
Това го казвате тези Ваши противници, които използват Вашето семейство като повод да Ви уязвят?
Вижте, аз го казвам защото съм убедена в това, което казвам. Аз смятам, че човек трябва да е в равновесие със себе си, със своето убеждение, да има някакво чувство за интегритет, да има последователност в така да се каже в своите позиции.
Всеки има някакво семейство и разбира се най-важното е това, което човек прави да го прави с убеждението на нещо, което е правилно от гледна точка на неговите позиции. Мисля че съм успяла да убедя хората в това какво правя, как го правя, какви са моите убеждения, каква съм. Всички ме познават. Не съм нов човек за ОНН.
Затова ми се струва, че това е една, бих казала, сериозна за мен основа, един аргумент, който ми дава сила и бих казала даже увереност и основание да смятам, че мога да постига по-нататък и другото състезание, и другата победа. Но, разбира се, още е рано, има още много работа да се свърши. За мен много важно беше да имам подкрепата на правителството, на държавните институции.
Ние не веднъж сме разговаряли и с министър-председателя и с външния министър, министъра на културата на тази тема. Аз се надявам, че външно министерство на по-късен етап, тъй като наистина е рано, ще започне една по-активна работа. Но, пак казвам, аз не съм непознато лице за ООН и това не е такъв вид кампания. Аз винаги казвам, че моята кампания, това е ЮНЕСКО.
Имате петима внуци, нали? Остава ли Ви време за тях? Къде са те?
Моите внуци са далече, като много от децата. Синът ми и дъщеря ми работят и живеят в Съединените щати. Виждам ги когато мога. Радвам се, защото това ми дава много спокойствие, много чувство на удовлетвореност, чисто човешки, житейски. Те са великолепни, великолепни семейства имат и децата ми и внуците ми. Животът в момента е много свободен – пътуват, работят и така като много други българи.
Последен въпрос, госпожо Бокова, какво е за Вас България? Така приключваме обикновено в едно изречение.
Труден въпрос. Аз мисля, че за мен България е моята майка, която е почти на 90 години, тук в София и може би тези много топли, бих казала, спомени, които имам от моето детство в Якоруда при моите баби и дядовци. Двете ми баби и двамата ми дядовци са от Якоруда. Зимите, снегът, планината, Рила, може би това са най-топлите спомени с моето семейство.
Вашата майка гледа ли ни в момента?
Да, сигурно ни гледа, опитва се да ни гледа.
Какво ще й кажете накрая в едно изречение?
Аз мисля че тя е чула това, което казах и предполагам, че ще се развълнува много.
