Лек сблъсък стана между полицията и протестиращите миньори и енергетици пред Министерския съвет. Те излязоха на национален протест в центъра на София и затвориха ключови участъци.

Представителна група от протеста „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, преговаря на среща с министър-председателя акад. Николай Денков.

Протестиращите настояват правителството незабавно да приключи преговорите с Европейската комисия в изпълнение на решението на НС от 12.01.2023 г. за предоговаряне на изискването за намаление с 40 на сто на емисиите от парниковите газове до 2026 г. в енергетиката в сравнение с 2019 г.

11 снимки
Сблъсък между полиция и протестиращи миньори и енергетици
Снимка: Ладислав Цветков

На второ място те искат да отпаднат предлаганите от ЕК за енергиен преход към консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) сценарии за окончателно затваряне до 2030 г. на мощности за въгледобивно електропроизводство, което е в явно противоречие с решението на Народното събрание (НС) за запазване на въглищната енергетика до 2038 г.

На трето място миньори и енергетици искат осигуряване на финансиране от европейските фондове за въвеждане на иновативни технологии и нови нискоемисионни приложения, позволяващи електропроизводство с по-ниски въглеродни емисии от ТЕЦ, което ще гарантира потенциала на въглищата като енергиен ресурс. 

На четвърто място миньори и енергетици желаят да се пристъпи незабавно към изготвяне на Общ устройствен план на "Марица изток“ като гаранция, че комплексът ще бъде запазен в неговата цялост, да се гарантира работата на ТЕЦ "Марица Изток 2“ като основен елемент от критичната енергийна инфраструктура и националната енергийна сигурност за постигане на плавен енергиен преход, включително да се отмени планираното в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката отпадане на общата годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия. 

На шесто място правителството трябва да актуализира Интегрирания национален план енергетика и климат (ИНПЕК) и да изготви Енергийна стратегия на България с хоризонт до 2050 г., които да съгласува със социалните партньори, обясни Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.

По думите му на седмо място Министерският съвет трябва да одобри териториалните планове за справедлив преход само след съгласуване със социалните партньори, а на осмо място НС трябва да вземе ново решение за отлагане на срока за либерализация на енергийния пазар за битовите потребители от януари 2026 г. с поне 3 години или до постигане на средноевропейските нива на домакинства в положение на енергийна бедност. 

Последната точка от исканията на миньори и енергетици е в срок до 28 септември 2023 г. да се подпише с национално представителните синдикати Национално споразумение за справедлив преход.