54% от пациентите със сърдечна недостатъчност имат сънна апнея – заболяване, при което човек спира да диша по време на сън.
„Един от основните белези на заболяването е хъркането през нощта, но не всички хора, които хъркат, страдат от сънна апнея“, обяснява д-р Петър Калайджиев от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Проблемите със съня, и в частност сънната апнея, са сериозен рисков фактор за развитие на инфаркт или инсулт и затова трябва да бъдат лекувани навреме.
Проблемът е, че нарушенията в дишането по време на сън могат да имат сериозни последици върху сърдечносъдовата система. Те водят до повишено кръвно налягане, а това е рисков фактор за инсулт и сърдечен удар.
Освен това сънната апнея може да доведе до сърдечна аритмия като резултат от стреса, на който е подложено сърцето поради недостатъчно кислородно насищане и повишено кръвно налягане. Тази нощна аритмия влошава качеството на съня и увеличава риска от възникването на сериозни сърдечни проблеми – например сърдечна недостатъчност и коронарна болест на сърцето.
Симптомите на сънна апнея могат да включват хъркане през нощта, прекъснат дълбок сън (по-често събуждане през нощта), умора и сънливост през деня, сърдечни проблеми, неспособност за концентрация и повишено кръвно налягане.
Лечението на сънна апнея може да включва промяна в начина на живот – човек може да отслабне, ако страда от наднормено тегло; да избягва алкохола и тютюнопушенето; да е физически активен и да подобри навиците си преди сън.
Диагностицираните пациенти могат да използват CPAP устройство, което подобрява отварянето на дихателните пътища и поддържа дишането в норма през цялата нощ. Препоръчват се и т.нар. орални апарати, които са специално изработени, за да поддържат дихателните пътища отворени по време на сън.
На някои пациенти се предлагат и хирургически процедури за корекция на анатомичните проблеми в горните дихателни пътища, които предизвикват сънна апнея.
Лечението на сънна апнея обикновено се индивидуализира в зависимост от тежестта на състоянието и индивидуалните нужди на пациента.
