Публичното разпространение на доказателства по делото за атаката би могло да бъде нарушение на презумцията за невинност, гарантирана от Конституцията.
Позицията е на бившия съдия в Европейския съд по правата на човека – Здравка Калайджиева.
Калайджиева припомня, че по закон тези доказателства се събират, за да се представят пред съда, а не пред обществото, което би могло да си състави предварително мнение.
„Главният прокурор сезира Конституционният съд с въпрос дали Народното събрание може да иска от него сведения по конкретни дела. Конституционният съд се произнесе категорично, че не – не може. Същевременно обаче тази тайна на следствието, която би трябвало да се пази, се разкрива по преценка на прокуратурата, когато тя реши, че трябва да убеди обществото в правотата си”, коментира още Калайджиева.
Тя оприличи действията на спецпрокуратурата на „игра на стражари и апаши”. По думите ѝ тя завършва със „стражарска марка, бум – печат" и излизаш от играта, а това не е целта на наказателното правосъдие.
Според Калайджиева, прави впечатление, че това не е първият случай, в който се търсят някакви компютърни данни и се представят вече публично. „Определено е засягане на личната сфера и евентуално би могло да бъде нарушение на презумпцията за невиновност, която и Конституцията гарантира”, допълни тя.
„Очевидно е, че общественото мнение се привлича към някакви обстоятелства, които според прокуратурата са доказателства – във вреда на засегнатите лица и дружество. Дали обаче това е така, би следвало да прецени съда”, заяви Калайджиева.
