Съкратен процес за костинбродските бюлетини

Делото за бюлетините от Костинброд ще се гледа по съкратената процедура, реши Софийският градски съд във вторник, след като даде ход на процеса. Това означава, че част от свидетелите няма да бъдат разпитвани.

Преди това защитата на бившия главен секретар на МС Росен Желязков, който е единственият изправен пред съда, поиска обвинителният акт да бъде върнат отново на прокуратурата за изясняване на съществени процесуални нарушения. Съдът обаче реши да гледа процеса.

В началото на годината СГС върна обвинителния акт за поправка, тъй като намери, че той не отговаря като съдържание на изискванията на закона. В обстоятелствената част на обвинителния акт не бе описана целта, с която Росен Желязков е действал и каква е неговата облага. Магистратите откриха и несъответствия относно това в какво се изразява в неизпълнението на служебните задължения на обвиняемия, посредством което прокуратурата твърди, че Желязков е осъществил престъплението.

В новия обвинителен акт държавното обвинение е изяснило съдържанието и възможни форми на бездействия на Росен Желязков, но според защитата прокуратурата не е изяснила специалната цел и резултатността.

Сигналът за бюлетините в Костинброд дойде от БСП в лицето на Мая Манолова, след което прокуратурата услужливо подаде информация към определени медии, които в деня за размисъл истерично отразяваха „нахлуването” на обвинители и полицаи в печатницата.

Въпреки че от държавното обвинение, начело със Сотир Цацаров, надуваха фанфарите за разкрита грандиозна изборна измама, не без помощта на медиите, обвинение в тази дух не бе повдигнато.

Просто данни за подобен план обаче така и не бяха открити. Това накара разследващите да „свият перките” и да се ограничат само до констатацията, че надпечатаните 351 075 бюлетини били годни за използване.

Първоначалните твърдения, че е имало подготовка за превозването на изборните книжа до определени секции с цел подмяна на резултатите от гласуването останаха само по страниците на вестниците, а от ехото в телевизионния ефир няма и спомен. Тук въпросът е дали живите включвания на настоящия политик и бивш телевизионен водещ Николай Бареков попречиха на разследващите да проследят евентуалното движение към изборни секции на бюлетините.

След целенасочения PR по темата и месеци на водено разследване прокурорските усилия стигнаха само до обвинение за неупражнен контрол. Още тогава стана ясно, че при това развитие на нещата делото едва ли ще доведе до някакви запомнящи се резултати в съда. Резултатите от цялото упражнение извън съдебната зала обаче са друга тема.