150 години от освещаването на знамето, ушито от Райна Княгиня – един от най-тържествените дни в историята на Априлското въстание.
С изложба, посветена на годишнината от въстанието, в музея на Министерството на вътрешните работи отбелязват датата. Там могат да бъдат видени снимки, автентични оръжия и предмети, които разказват за подвига на възрожденците. Изложбата ще остане в музея до края на юли.
„Те са минали през нашите ръце, през реставрация. Тези 1037 неща, които виждате, могат да стрелят и са във вида, в който са били преди 150–160 и повече години. Нашите хора тогава не са имали средства, затова повечето са с по-стари модели оръжия. Сливен е бил градът, където тюфекчийството – това е турска дума за производство на оръжия – е било най-развито. Произвеждали са за турската армия, но отделно и за въстаници, продавано е под масата и така нашите хора се въоръжават. Турската армия и башибозуците са въоръжени много по-добре – главно с американско и английско оръжие“, заяви Ивайло Танчев – почетен член на Национално дружество „Традиция“.
С написването на Кървавото писмо Тодор Каблешков обявява началото на Априлското въстание, започнало от Копривщица. Дните преди това е ушито и знамето, превърнало се в символ на бунта.
На 22 април Райна Княгиня пришива пискюли към знамето, а то е осветено от свещеници от Панагюрище и съседните села.
Гръмва и първата пушка. Освен черешови топчета, българските бунтовници използват и съвременни оръжия, внесени и от Европа.
„Когато се изправят турците пред Панагюрище, те са много изплашени, защото виждат хора, облечени с ето такива униформи. Те напомнят руските и австрийските униформи. Затова турският командир нарежда да бъде уловен куршум. И след като виждат, че куршумите са оловни топчета, а не са куршуми от съвременни пушки, те разбират, че не са никакви московци, а това са си български въстаници“, обясни Танчев.
Редица колекционирани и реставрирани оръжия от над 150 години ще останат изложени в музея на МВР до края на юли.
