Рила: Пожарът от първо лице

Изпепелени треви, чиито коренища още тлеят, и топлина под подметките, която те кара да се оглеждаш за вода. Дали след двучасовото изкачване от Рилския манастир до рида Баучер ще попаднеш в синкава, задушлива мъгла, зависи само от посоката на вятъра.  
 
Ридът Баучер е част от популярен планинарски маршрут - до хижите "Иван Вазов" и "Мальовица". Билото му е на повече от 2000 метра надморска височина. Ридът е кръстен на британския журналист Джеймс Баучер от края на 19-и и началото на 20-и век - влюбен в България, застъпник за каузата за българско национално обединение и погребан до Рилския манастир в подножието.

Но тази седмица десетки хора се борят с пламъци, пушек и терен, защото туристи са решили да си запалят огън на рида Баучер, докато се любуват на прекрасната гледка надолу. Дотук техният планинарски разкош е коствал на пожарникари, военни и доброволци поне 120 декара поражения и заплахата да пламне вековната гора в резервата от другата страна на билото.

"Личат си обвивките от сандвичи, които са яли", казва Георги Николов, главен инспектор на националния парк "Рила", докато бута с лопатата си смачкан и почернял от огъня станиол. "Явно са закъснели. От "Мальовица" вероятно са се прибирали към Рилския манастир или са объркали пътя и са искали да пресекат напряко."

Според Николов туристите вероятно са запалили огъня към 17,30 - 18 часа. "Получихме първите повиквания за пожар къв 9,30 - 10 часа вечерта. Предполагаме, че са го загасили, но не напълно", допълва инспекторът. Докато разговаряме, над главите ни прелита един от двата хеликоптера Ми-17, които обливат пожара с кофи вода на няколко стотин метра по-нагоре. В краката ни всичко е пепел, която на места все още пуши. "Тревните коренища са дълбоки 40-50 сантиметра и на места тлеят", обяснява Николов.

Ридът Баучер е гол, но на стръмния скат от другата му страна има непроходима вековна гора. Тя е част от Националния парк "Рила", където човешка намеса не се допуска. Гората е осеяна с изсъхнали и паднали дървета и клони. По козя пътека лесничеите са разположили наблюдатели-доброволци. Тяхната задача е да сигнализират, ако огънят прехвърли билото и слезе в гората. При наклон на ската 50-60 градуса, един търкалящ се надолу въглен може да подпали декари.

За съжаление точно това се случва в ранния следобед в събота. От силния вятър пушекът на билото се сгъстява. Всеки порив кара огнеборците горе да залягат, за да не бъдат обгазени. В резервата малко по-надолу се появяват първите бели кълбета. Не след дълго в основата им започват да се виждат огнени езици. С всеки порив гората зловещо пращи - рязко пламват сухите иглички в основата или в короната на някое дърво.

Този пожар вече може само да бъде ограничен, но не и угасен напълно. Вероятно той ще остане да тлее много дълго време. Не случайно в горния край на гората вече никой не смее да влезе. Освен пращенето на горящите съчки, на моменти се чува и грохотът от свличащи се камъни - освободени или отцепени за смъртоносен полет от огъня наоколо. Затова и подреждането на хора с лопати и тупалки по границата на пожара е невъзможно. Вместо това хеликоптерите започват да обливат гората с вода от въздуха.

Сега надеждата на огнеборци, лесничеи и доброволци се крие в деретата на ската до гората. В някои от тях текат планински ручеи. Инспектор Николов има задача да провери къде има достатъчно голям дебит, за да бъдат направени вирове. От тях по-късно огнеборците ще черпят вода, за да обливат периферията на гората.

В последното дере до гората два ручая се събират в един - идеално място за първия импровизиран воден резервоар. Група лесничеи започват да правят бент с подръчни материали. Единият от тях оформя с моторен трион чучур от ствол на младо дърво, което е отрязал в гората. Всички чакат обещаните по-рано гумен басейн, маркучи и водна помпа. Те се спуснати с хеликоптер на билото, но никой не може да каже кога ще пристигнат. Разстоянието е около километър, но спускането надолу по стръмния скат може да отнеме часове. Придвижването на два крака е почти невъзможно. И в двете посоки е необходимо да се придържаш с ръка към склона, а в повечето случай - да стискаш здраво гъстите тревни туфи с надежда, че няма да се скъсат и няма да политнеш надолу.

Най-после басейнът, маркучите и помпата пристигат. Носят ги двама доброволци от Пловдив и ръководителят на цялата операцията на терен комисар Светослав Георгиев. "Кой е луд да влиза в гората", отговаря комисар Георгиев на въпрос дали трябва да се влиза между дърветата да се гаси. "Седиш тука и чакаш. Само обливаме границите." Засега няма тежки поражения в гората, казва по-късно комисарят от пожарната. Горят само сухи клони и паднали стари дървета.  

Двете момчета с него са от Пловдив - Георги Влайков и Костадин Костадинов. Казват, че са от доброволно формирование "Пловдив 112". Тръгнали от града в 7,30 сутринта. Времето, за което са пристигнали в сборния пункт за доброволци пред Рилския манастир, е по-малко, отколкото свличането от билото до дерето с бента. "Слизахме три часа", казва Георги Влайков. "Много е стръмно, а на места пътят е доста опасен. Бяхме с много тежък багаж и нямаше как да си позволим да рискуваме."

Донесените от тях водна помпа, маркучи и гумен басейн тежат общо над 30 килограма. Веднага влизат в употреба. Лесничеите разпъват червения воден резервоар под чучура на оформения бент и бистрата рилска вода потича в него.  Утре вътре ще бъде спусната водната помпа, която ще захрани маркучите. Обливането на границите на гората ще продължи с дни, както и тлеенето на пожара в нея. Всички се стягат за продължителна операция и се надяват да падне дъжд.

Репортажа по темата гледайте тук: