„Черната овца на Европейския съюз“ – така от „Репортери без граници“ са озаглавили секцията за България в годишния си доклад за свободата на медиите. Страната ни остава на незавидното 111-то място, като са посочени конкретни проблеми в отношенията между власт, едър бизнес и медии.
„Въпреки засиления международен натиск, свободата на медиите в България не се е подобрила през 2019 г.“, пишат авторите на доклада. Като конкретни примери са посочени опитите да бъдат свалени от ефир известни журналисти, сред които – Силвия Великова, в подкрепа на която имаше протести пред БНР. Критикувана е и редакционната политика на БНТ след смяната на ръководството ѝ.
Като пример за преплитане между „медии, политици и олигарси“ е даден депутатът Делян Пеевски, „който притежава два вестника („Телеграф“ и „Монитор“), но освен това и контролира телевизия („Канал 3“), сайтове и голям процент от дистрибуцията на печатни издания“.
„Правителството продължава да насочва европейско и публично финансиране към медии по напълно непрозрачен начин, като на практика приканва получаващите парите да бъдат по-меки към властта в отразяването си или да се въздържат от отразяването на конкретни проблематични сюжети. В същото време, съдебният тормоз над независимите медии като групата „Икономедиа“ и „Бивол“ продължава да расте“, пише в доклада.
Срив към авторитаризъм по време на пандемия
"Здравната криза дава на авторитарните правителства възможност да приложат "шокова доктрина" - за да се възползват от факта, че политическият живот е спрял, обществото е в ступор, а за протести не може и да става дума. В този момент се прилагат мерки, които не биха били възможни в нормално време", пише генералният секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делор.
Като пример са дадени извънредните закони, даващи възможност за непропорционално тежки наказания заради информации, оценени като "фалшиви новини".
И извън пандемията, „Репортери без граници“ критикуват Унгария и Полша заради авторитарните тенденции и ефекта от тях върху медиите. Двете страни са на, съответно, 89-то и 62-ро място. Будапеща има директен контрол върху голям процент от медиите и може да си купува влияние чрез реклама в останалите, докато Варшава прие ефективно наказание за клевета (нещо, предложено и у нас от ВМРО – б.р.).
В региона има още арести и съдебни процеси срещу журналисти в Черна гора и Албания (105-то и 84-то място), палеж на къщата на разследващ репортер в Сърбия (93-то място).
„Кампании на омразата“ водят до открита агресия срещу журналистите в цяла Европа, като са цитирани случаи във Франция („Жълтите жилетки“) и Испания (крайната десница, но и каталунските сепаратисти). Даже в скандинавските и балтийските страни, които са в челото на класацията за свобода на медиите онлайн тормозът, на който са подлагани служители на медиите, расте. В много случаи зад него стоят тролове от Русия, Китай и Иран.
В много държави властите търсят законови начини, за да ограничат достъпа на журналисти до информация и данни, като в някои случаи се злоупотребява и с европейския регламент GDPR.
