Гробът на Хаджи Димитър не е под връх Бузлуджа в Стара планина, както смята официалната история, а на връх Кадрафил в Средна гора. Това гласи семейна легенда от село Свежен, която се предава от уста на уста вече няколко поколения.

Според официалните исторически данни, Хаджи Димитър и трийсетина от неговите четници водят последния си бой на 18 юли 1868 г. Войводата е убит по време на тежкото сражение и след това погребан. Тялото му обаче никога не е откривано под Бузлуджа.

Малкото известни спомени на оцелели четници говорят за съвсем различен ход на събитията. Разказите им са подкрепени и от ревниво пазено предание от средногорското село Свежен.

„Местната легенда, тя се покрива с доста сигурни факти, събития, спомени, че след боя на четата на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа, той е ранен и е пренесен от негови другари до връх Кадрафил, който е в околностите на село Свежен. Там в продължение на един месец е хранен, гледан, превързван, превързани са му раните от свеженски и мраченишки пастири", разказа кметският наместник на селото Валентин Дойчинов.

84-годишният Христо Свинарски е внук на един от свеженските овчари, които хранели и лекували с билки войводата. Споменът за тези събития се предава от баща на син повече от век.

„Моят дядо, дядо Христо Николов Свинарски и дядо Чолу Събев - те са били овчари, тука наблизко им била съята в ливадите. И те са хранили Хаджи Димитър, грижили са се за него като за свой човек. Там, в дълбокото дере, там са го вардили, че да няма хора да го видят. Носили са му ядене, разни такива лекарства, които са мъчили на старо време. Не са знаели хората с какво да го лекуват. Носили са му от селото - кой мляко, кой сирене, кой каквото е имало. Много от хората не са знаели, че има тука скрит човек”, спомня си дядо Христо.

След смъртта на Хаджи Димитър неговите другари обезобразяват тялото му, за да не бъде осквернено от башибозушките потери. „Самите негови четници са махнали, тъй като на едната ръка той е имал изографисан лъв - българският лев , а на другата ръка - „Свобода или смърт", и те са искали, те самите са ги изрязали”, обясни краеведът проф. Радка Колева.

Оцелелите четници изрязват и слабините на войводата, за да бъдат спасени от башибозука близките български села. „За да не би да разберат, че той е християнин, и турците да отмъстят за това и на околните села”, посочи проф. Колева.

Трима от оцелелите четници заравят тленните останки под шумата и се отправят към Рилския манастир. След Освобождението трупът е погребан на връх Кадрафил. Малко по-късно, по разказите на оцелелите четници, през 1882 г. тогавашният митрополит Геврасий извърша опело на костите и ги погребва в двора на свеженската църква. „Трупът на Хаджи Димитър е пренесен в новопостроената църква в село Свежен. Там опелото е сторено от Геврасий и това е отбелязано във вестник „Мир", посочи краеведът.

Събитието е отбелязано в тогавашната пловдивска преса. За него научава майката на Хаджи Димитър и веднага се отправя към село Свежен. „Идва майката на Хаджи Димитър. За съжаление, поради лошото време не може да стигне до Свежен, тогава е нямало и път, само пътека, стига до съседното село Домлян, откъдето тя изпраща човек с пълномощно, на когото да бъдат предадени костите на Хаджи Димитър", разказа кметският наместник Валентин Дойчинов.

„Когато й показват - тя познава по черепа на Хаджи Димитър. В черепа липсва един зъб, който той губи още в младежките си години. Така че има документи за това погребение в Свежен, за това, че майка му разбира, че той е погребан там.. Останките на Хаджи Димитър са пренесени в Сливен и са погребани в църквата „Свети Никола", в двора на училището”, допълни проф. Радка Колева.

Днес официално костите на героя са в неизвестност. Неофициално - те се съхраняват в Сливенския исторически музей. Свеженски краеведи настояват за ДНК-експертиза, която да докаже произхода им. Така ще бъде доказан и отричаният досега факт, че лобното място на Хаджи Димитър е връх Кадрафил.