Село, основно с мюсюлмани, става дом на сирийски бежанци

Цялото село Осиково вече около месец помага "кой с каквото може" на три семейства бежанци от Сирия. Така 10 души – 7 възрастни и 3 деца намериха своя дом там, предава БГНЕС.

Осиково е малко планинско село в община Гърмен, близо до град Гоце Делчев. Тук живеят 580 души - предимно мюсюлмани, но има и християни и така освен джамия, има и църква. Вече около месец 10 сирийски бежанци намират подслон и спокойствие тук, прокудени от войната. Българите от цялото село разбират тегобите им и се опитват да помагат - носят храна, дрехи, говорят за тях, вълнуват се от проблемите им.

Това е всъщност нещо, което е и основата на нашата религия – да помагаме на ближния. Така 25-годишната Хаджиджа простичко обяснява защо всички в нейното село, че и хора от съседното Рибново правят всичко възможно трите семейства бежанци да се чувстват добре.

Когато им казали, че ще водят в селото сирийци, реакциите били противоречиви. Тогава, разказва фелдшерът Рефат, аз се изправих и казах: Аз ще приема едно семейство.

Двайсетина дни по-късно те идват и някак противоречията изчезнали. Вече никой не може да се сети за човек от селото, който да е против това, че те са тук. "Хората им донасят много. Няма човек, който да е против, даже тук от съседното Рибново идват много жени в петък или неделя и им донасят разни неща, просто помагат. Нищо не сме видели лошо от тях, пък мисля, че и те няма да кажат, че са видели лошо от нас", казва възрастният мъж.

Рефат всъщност не говори много защо приел непознатите в дома си, обяснява го с едното "човешко чувство". Той отваря вратите на дома си за Омар, жена му и 8-годишната им дъщеря. Отделил им две стаи, обзаведени и с хладилник, и с печка. Не говори един език с тях, но се разбират - я с мимики, я с жестове. Рефат дори се хвали, че ходят заедно на поход в района.

Разговорът е в кафенето, освен Рефат тук са и Луи и Омар. И двамата идват от Сирия, през Турция, разказали, че вървели пеша. Омар е от Дамаск, тръгнал с жена си и дъщеря си, но оставил и близки в Сирия - майка му, брат му. Роднини и близки, останали във войната, има и Луи.

25-годишната Хаджиджа Парапанова, която е студентка във Висшия ислямски институт в София е с бежанците от първия им ден в Осиково. Младата жена също не крие, че преди наистина е имало страхове и притеснения, но след като тези 3 семейства идват при тях притесненията на хората изчезнали. "Жал ни е, защото и ние сме хора, имаме деца, поставяме се на тяхно място", споделя тя и казва, че всеки ден ги питат от какво имат нужда и се стараят доколкото им позволяват възможностите да им го осигурят.