Част от оцелелите работници от „Миджур” вече получиха едномесечни предизвестия за освобождаване, след изтичането им те отиват на трудовата борса.
Братята Алексей и Валентин работят в барутната фабрика от години. Единият излизал от дневна смяна, другият трябвало да застъпи след злополучната втора, но експлозията объркала всичките им планове.
Виолета Антова също е от късметлиите. Седмица преди взрива я преместили от изпепелената смяна и ѝ възложили да гори витлата на мините на открито. Тръгвала си, когато страшното станало.
„Аз трябваше да бъда една от тях, но благодарение на Господ съм жива. Те всички ми бяха близки, в тая смяна сме били като едно семейство”, разказва жената.
Тежката загуба някак си е смирила живите.
„Просто грешката е, че хората си заминаха”, казва Алексей Веселинов. „Околовръст, да не кажа 50 километра, ама трийсет, единствено това беше действащо предприятие, в което можеше да се работи горе-долу, с плащане, с всички осигуровки”, допълва той.
След тридесет години работа в „Миджур” Виолета отива на борсата. Но и тя, и братята Алексей и Валентин са категорични, че биха обезвреждали мини отново. Въпреки трагедията.
„В нашия край друго няма, може би да се подобрят условията на работа и да има много контрол, но да няма жертви, просто да не стават пак такива грешки”, казва жената.
