Цар Самуил превърна интересите на страната и народа си в свой личен дълг. В неговия пример, в делото на именитите му военачалници и на обикновените български воини, винаги ще преоткриваме как се води битка за България, как до последно се отстоява независимостта и честта на българите.
Това заяви президентът Росен Плевнелиев тази вечер в изказването си на тържествената церемония в Националния парк-музей "Самуилова крепост" край село Ключ по повод 1000-годишнината от управлението на един от най-забележителните средновековни владетели на България.
Президентът посочи, че ако отново обръщаме поглед към онази епоха, ако издигаме паметници, правим филми и пишем книги, то не е за да разпалваме отминали политически страсти или да се надпреварваме по балканско величие.
"Целим преди всичко да почерпим от решителността, мъдростта и енергията на този забележителен държавник. Истинският паметник не се издига от тонове мрамор и бронз. Той намира своето място в душите и сърцата", заяви Росен Плевнелиев.
"Горд съм, че на 6 октомври в Солун имах възможността да отдам като държавен глава почит пред тленните останки на този велик владетел на Средновековна България. По молба на българската държава тленните останки на цар Самуил бяха изложени за поклонение по повод 1000-годишнината от неговата кончина", заяви президентът и благодари на Република Гърция за този исторически жест.
По думите на държавния глава България и Гърция дават пример за европейско отношение към историята и опазването на културното ни наследство. "Споделяйки ценностите на обединена Европа, ние сме единни в разбирането си, че историята трябва да се изучава такава каквато е, а историческите артефакти да се съхраняват и отношението към тях да е достойно, независимо на чия територия се намират", посочи още Росен Плевнелиев. Президентът беше категоричен, че днес историята на Балканите трябва да обединява, а не да разделя и че само заедно можем да преодолеем изпитанията, пред които се изправя нашият регион.
След трагичната битка при Ключ - легенда за лековитата вода
През 1014 г. българската държава губи дългата си битка с Византия. Пленените при Беласица воини са ослепени по заповед на император Василий Втори. На всеки 100 оставял по един полусляп. Осакатената войска тръгва към Рилския манастир, но зимата ги сварва в Добърско, а местната църква им дава лек
„Зрението не са си възвърнали, но са облекчили болката в очите си, затворили са дупките в тях, просто успели са по някакъв начин да възвърнат нормалния си ритъм на живот”, разказва екскурзоводът Румяна Патева.
1000 години по-късно, тази история чува всеки посетител, а местните наричат себе си Самуилови наследници.
„Горди потомци сме затова, че войските са видели изцеление от нашата вода тука”, казва Радка Попова. Лечебната сила на водата води в Добърско хора от целия свят.
„Чувала съм, че водата е помагала и през столетията и се надявам Господ и на мен да помогне и да подобри зрението ми”, откровена е Анна от Германия.
Въпреки че цар Самуил е погребан на остров Свети Ахил в Преспанското езеро, знаков паметник за царуването му остава Самуиловата крепост.
