През април 1982 г. Министерският съвет приема 22-ро постановление, с което дава редица стимули на желаещите да се заселят в изостанали райони на страната. Аккцентът е върху пограничните райони Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени.
33 години по-късно проблемите са същите. Кметовете от региона се събират в сряда в Тополовград, за да обсъдят възраждането на проекта. Къде са днес хората, живели и работили в т. нар. „Република на младостта”?
4000 работници и специалисти да се заселят в пограничните райони - това предвижда един от най-мащабните проекти при социализма. Желаещи не липсват.
В блокове, построени през 1983 г., са настанявани всички, дошли да работят по програмата „Странджа-Сакар”, предимно млади семейства. Само в село Хлябово те са над 30.
Николай Кръстев и съпругата му пристигнали от различни краища на страната, но се оженили там. „Тя е завършила консерватория, тук водеше хорове, учителка по пиано. Аз като икономист в мина „Устрем”, а в читалището създадох джаз-формация”, разказа той.
Всяко семейство получавало еднократно 5000 лв. и бонуси към заплатата. „Настаняваха те в една нова къщичка - те бяха много китни, сглобяеми, с канализация, с всичко", спомня си Кръстев. Условието било да живеят там 10 години.
33 години по-късно селата наоколо отново са безлюдни. За хората ситуацията е тежка и те не вярват, че нов проект „Странджа-Сакар” може да съживи региона. „Тогава имаше повече работа, макар че е било комунизъм, имаше работа за млади и стари”, казва местна жена.
„Не е възможно.Тия хора, които ще извикат тук да живеят, няма къде да ги настанят да работят. Като няма работа, кой ще живее тук?”, коментира Николай Кръстев.
Въпреки че програмата е вече в историята, хора като Николай не са изключение - останали там завинаги, в неосъществената „Република на младостта”.
