Харманли на бунт заради бежански лагер за 1000 сирийци в центъра

Хората в Харманли негодуват срещу бежански лагер на 400 метра от централния площад на града. Става въпрос за бившо военно поделение, в което ще бъдат настанени поне 1000 сирийски имигранти.

Мястото е недостъпно за външни лица. Гражданска защита започна оборудването на мястото с фургони, въпреки че първоначалният план е бил за изграждането на палатков лагер.

Темата за лагера е основна за гражданите в Харманли, които се страхуват за живота си след появата на бежанците, които ще увеличат броя на местното население с 5%. Хората са особено недоволни от институциите, които не информирали какво предстои, как ще се случи настаняването на бежанците и т.н.

„По-голямата част от хората не приемат този бежански лагер, защото той е в центъра на града. Те се притесняват от зараза, болести, криминални случаи. Аз се притеснявам, че избраната база не е премислена, няма канализация, няма бани, няма къде да се хранят хората – това са много хора с ежедневни нужди. Не се знае кой ще плаща – за сметосъбиране, извозване, за медицинска помощ. Тези неща не са коментирани с общината и няма отговор. По план трябваше да има палатки, сега се доставят фургони – колко на брой и за колко хора точно, нямам информация”, обясни пред bTV Михаил Лисков, кмет на Харманли.

Даниел Инджиев от Държавна агенция за бежанците обясни, че тъй като става въпрос за чужденци, принудени да напуснат родината си заради конфликт и смъртна опасност, страните, към които са се отправили, е редно да поемат разноските им. „Специално за лагера в Харманли - това е терен, предвиден за временна закрила при масово навлизане на хора от един етнос”, допълни експертът.

„Още преди месеци бе поставен на вниманието на институциите въпросът за нуждата от тяхната координация и от информираност за хората”, каза и Маринела Радева, зам.-председател на Комисията по убежища към вицепрезидента, възмутена от липсата на комуникация в случая с гражданите на Харманли.

Юристът и бивш директор на НСС при Иван Костов - Атанас Атанасов, направи паралел между сегашната ситуация и тази по времето на войната в Косово. Тогава България била притискана от САЩ да приеме 50 000 бежанци от косовска територия.

„Но те самите не искаха да дойдат в България и трябваше на сила да ги докарат. Това първо. Второ, правителството имаше големи опасения да не се промени етническия генофонд на населението, както и за евентуална престъпност. Правителството на Костов беше единодушно, че е налице заплаха за националните интереси. Сега е друга ситуацията, но има важни конкретни въпроси – защо не се информира обществото? Как минават границата тези бежанци? Защо не минават по установения ред ГКПП, а по козите пътеки? Кой събира парите от това „каналджийство”? Нека се приемат по съответния ред като бежанци – да има специални пунктове-филтри. Защото сега има опасност от навлизане на терористи по тези кози пътеки”, обясни Атанасов.

На фона на обясненията на ЕС, че засега липсват големи финансови средства, които да бъдат отпуснати на България за справяне с очакваната бежанска вълна от Сирия, представителят на ЕК за България Огнян Златев посочи какви суми са отпуснати на други южни страни-членки. За периода 2008-2013 година Гърция е получила 380 милиона евро за подпомагане по линия на потока от имигранти. Само за тази година от фондовете на южната ни съседка могат да бъдат отпуснати – 475 млн. евро за област Атика, 198 млн. за Егейските острови и Крит, както и 49 млн. за Еврос.

За последните 5 години по линия на фонда за имигранти Малта на свой ред е усвоила 80 млн. евро, а Италия – 411 милиона.