Защо житницата на България - Добруджа, не е защитена от националната система за противоградна защита? Това питат стопани и арендатори от региона. Те настояват институциите, от които зависи това, да защитят Североизточна България.
Животът на крайдунавските добруджанци от векове е свързан със земеделието и зависи от капризите на природата. Като кмет на село Сребърна и притежател на градина с кайсиеви дръвчета, Георги Иванов знае цената на похабената от ледените късове градушки реколта.
„От няколко години в Добруджа започнаха да валят огромни градушки. Опустошават села и реколти за милиарди левове”, констатира той.
В Силистренско няма земеделец, който да не настоява за изграждането на противоградна станция, но идеята горещо се подкрепя и от стотиците пчелари в региона.
„За мен е важно да има установени такива противоградни площадки, защото ние като пчелари сме пряко зависими от реколтата. Така че то, ако удря върху земеделците, удря пряко и върху нас”, допълва Васил Томов, пчелар.
Опустошителните градушки от последно време накараха областната управа да подаде докладна до Министерство на земеделието.
„Крайно време е държавата да помисли за изграждане на противоградна площадка в област Силистра за опазване на културите. Защото не само застраховките, но и според мен и държавата трябва да поеме ангажимента за опазване на селскостопанската продукция”, смята Насуф Насуф, областен управител на Силистра.
Идеята българският Североизток да влезе под противоградна защита е подкрепена с писма и от областните управители на Шумен, Разград и Русе.
