Бум на малките имотни застраховки отбелязаха в община Роман. Във врачанската община се събират две реки и наводненията и градушките са често явление.
Тотка Маринова редовно застрахова срещу бедствия не само къщата, но и зеленчуковата си градина.
„Погледнете какъв хубав пипер имам, доматите също, чубрица, всичко ми цъфти в градината, но, не дай си Боже, да удари някакъв град, ще ми бъде мъчно за труда, защото по цял ден съм в тази градина”, обяснява Тотка Маринова.
Макар и пенсионерка, всяка година жената дава по 35 лева, за да гарантира не само продукцията, но и спокойствието си.
Други 65 лева отиват за застраховката на лозето, което е един декар: „За друго може да нямаме пари, но за това си оставяме, за да има застраховка”.
Лозето на Николай Наков е на половината на Маринови, но въпреки това мъжът застрахова дори асмите от 200 квадратни метра в къщата на тъста си. И има защо - натежали са от грозде: „300 килограма от асмите бера всяка година и не мога да не го застраховам, защото аз съм го създал, подрязал, пръскал, поливал”.
„Няма по-изгодно, защото щетите са щети, и за малкия производител, и за големия щетите са свързани с големи разходи”, коментира застрахователният брокер Първолета Николова.
В бедното градче, където няма почти никакво препитание, хората определят застраховането не като излишен лукс, а като оправдана инвестиция.
„Ние сме свикнали, че държавата и държавните институции трябва да ни подсигуряват много неща, всъщност не е така”, казва Николай Наков.
