Докато багерите разорават земята около Сатовча, увреждат не само природата, но унищожават и безценно историческо наследство. Затова докладват още преди 2 години инспекторите от Министерството на културата Атанас Койчев и Васил Мутафов.

„Пускат се булдозерите...и кофата на булдозера разрива тънкия почвен слой и отдолу се появяват най-вече гробове, некрополи с много богати гробове. Видяхме два разбити току-що, може би няколко дена преди нас гробове и понеже са били много ниско културни разбивачите, имаше парчета от шлема и бронзовите наколенници и също така натрошените кости на покойника”, разказа Мутафов.

Находките, до които стигат греблата на булдозерите, датират още от 8 век преди Христа. Според Васил Мутафов, разровените площи са огромни, един от терените за проучване е 125 квадратни километра: „И там са ставали големите безобразия и големите бели.

Експертът предложил Министерството на културата да направи спешна проверка и да започнат разкопки. Това никога не се случило, а инспекторът бил уволнен.

НИМ и полицията знаят, хората на Рашидов - не

Пред bTV от Министерството на културата заявиха, че нямали никакви сигнали за унищожаване на археологически обекти в Сатовча. За разлика от тях в Националния исторически музей знаят, че на мястото, където незаконно се добиват камъни, има ценни находки.

„Очевидно там има живот още от най-ранно време, може да се очаква, че има и други обекти, например селища, не само некрополи”, подчерта главният уредник на отдел „Археология” към НИМ д-р Любава Георгиева.

Снимка: bTV

Във витрините на НИМ се съхраняват уникални гривни, огърлици и фибули, а най-ценни от този регион са уникалният тракийски шлем и наколенници на повече от 2600 години. Находките от Сатовча постъпват в музея не от къде да е, а от... НСБОП.

„Това е един от най-красивите шлемове, които е притежание на български музей и той постъпи в музея 96-а година след акция доколкото знаем на НСБОП. 4 дни е било блокирано селото. Знаели са, имали са точна информация, че там се крие този шлем и най-накрая двама човека са го занесли на четвъртия или петия ден. От същия район Сатовча-Плетена са и наколенниците, които обаче са били препродадени и са били хванати на другия край на България”, разказа Елка Пенкова от НИМ.

Според експертите, вероятно подобни находки „излизат” и сега.

Законът възлага на кметовете контрол и върху добива на подземни богатства, и върху иманярството. А кметовете или трябва да правят проверки, или да разчитат на концесионерите да си признаят, когато попаднат на ценни находки.

На черния пазар цените за артефактите варират. Но според експертите, когато не се унищожава, историческото ни богатство се изнася почти безпрепятствено и то на безценица.

Замерване с обвинения

Тодор Узунов от организацията „САТО” каза в студиото на „Тази сутрин”, че в региона са живеели сатрите – едно от най-споменаваните тракийски племена, придружавало Александър Македонски. По думите му всичките им некрополи са на местата, където сега се осъществява добив.

Той посочи, че като кметска секретарка е назначена Мария Самарджиева, чийто баща е известен иманяр. Кметът на Сатовча Арбен Мименов (ДПС) потвърди това, но допълни, че мъжът не се занимава с тази дейност от 12 години.

По думите му още през 1976 г. екип от Института по тракология е обследвал, но не е намерил значителни находки.

Градоначалникът избълва истински залп от обвинения към Узунов – че сам е иманяр, че е работел в щаба на негов опонент и че полицията му е издала предупредителен протокол заради отправяни заплахи. Художникът отрече всичко.

Още малко за тежките машини

Разходката ни из руините около сатовчанското село Долен ни срещна с двама работници. Единият се представи като Марин и обясни, че работи за кмета на Плетена Румен Арнаудов. Той, на свой ред, обяви, че ще даде 1000 лева на екипа ни, ако в негово присъствие работниците заявят, че са му служители.

Багерът, който видяхме да разкопава гората пък, се оказва собственост на фирма „Агромах” – или поне така изглежда от стикерите по машините и твърденията на тези, които ги управляват.

Снимка: bTV

Фирмата „Агромах” се появява и в разказа на Марин Сапунджиев. Техника на фирмата копаела в неговата нива: „Докато подавам жалба в общината, багерът на „Агромах” продължава да копае.

Заради водите, които са започнали да се стичат от изкопа към имота на Марин, нивата му е пропаднала и е неизползваема.

Със Съби Мутиев пък се запознахме в сатовчанското село Кочан. Твърди, че кметът харесал негова наследствена земя за къща и я обявил за общинска собственост. Багеристът Юлиян Атипов купил част от тази общинска собственост на търг, друга част му я продали без търг.

А ден след сделката с общината, багеристът продал общо 1050 квадрата на кмета Арбен Мименов, който не вижда нарушение.

Снимка: bTV

Преди да започне строежът, с общински пари е направен път до него. А стръмният терен бил изравнен със специална техника. Кметът казва, че строителството на къщата му излязло около 40 хиляди лева.

Според Съби Мутиев, „Агромах” са участвали в градежа на новия дом на Мименов.

Фирмата работи в община Сатовча, показва справка в Агенцията по обществените поръчки. За три милиона европейски пари прави пречиствателна станция за селата, а за над 20 милиона - пак европейски пари прави рехабилитация на канализацията и ремонтира пътища в общината.

По Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. има 3 милиона пречиствателна станция.

От "Агромах" отричат тяхна техника да се е пренасочила от инфраструктура към добив на облицовъчни материали.

„Тези машини, които показахте във видеото, не са наша собственост, те са на местни хора, които са помагали за изграждане на обекти”, заяви по телефона Методи Бачев от фирмата. Макар да използва думата „подизпълнители”, той след това подчерта, че е имал предвид техника, взета под наем: „В Сатовча колко хора ще ме разберат, ако кажа „мой доставчик, контрагент”?

Бачев подчерта, че с работата си „Агромах” е облагородила региона.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement