За близо 2 десетилетия Бай Васил от смолянското село Момчиловци издига няколко заслона за туристи с малък параклис до тях. „Едно камъче да преместиш - трябва сърцето да го пожелае, да го иска. Ти трябва да отговориш на сърцето - иначе няма да стане”, казва 80-годишният родопчанин.
Всеки ден бай Васил изминава пътеката от дома си до мястото в сърцето на Родопите, което е направил с двете си ръце. Цял живот той искал да направи чешма, за да остави нещо след себе си.
Повече от 4 години, почти всеки ден мъжът идва, работи от сутрин до вечер. Понякога му помагат приятели и съседи. След като завършва чешмата, прави място за отдих и малко параклисче. Слага и портрети на хората, които се възхищава.
Местните дават на това място името "Васильов чучур". Преди няколко години бай Васил решава, че иска да направи нова чешма, в памет на съпругата си Мария.
В тази чешма мъжът влага цялото си сърце. Казва, че 80-те години не му тежат. „Като направиш нещо, дадена мечта, то те оттласква още по-напред. Толкова по-леки стават годините! Аз всеки ден минавам по 10 километра пешком”, споделя бай Васил.
Той не търси отплата за това, което е направил. Вложил е душата си, за да зарадва хората, които идват в планината. Бай Васил не мисли да спира да твори. "Идеите са извор. Те нямат край - животът има край, но идеите нямат край”, категоричен е родопчанинът.
