Напрежение преди ключов референдум в Обзор. Седмици преди вота „за“ и „против“ отделянето на града от Община Несебър адресната регистрация на близо 200 жители е заличена.
Така е отнето правото им на глас.
Част от тях се опасяват, че при допитване между 3 хиляди души, всеки глас е важен и това може да обърне резултата.
Стоян Стоянов е роден в Петрич, но живее и работи като готвач в Обзор от 5 години. Той е един от 194-мата граждани, които са се регистрирани по настоящ адрес броени дни преди референдума „за“ и „против“ отделяне от Несебър на 28 февруари. Недоумява как е станало при положение, че е регистриран тук и за постоянно.
Стоян твърди, че никой не го е уведомявал за промяната: „Казват, че е имало проверки. Никой не е дошъл на адреса да проверява, аз съм постоянно там. Откакто е пандемията не работим и винаги съм си на адрес“.
Заличен по настоящ адрес е и Николай Гюров, който често пътувал по работа: „Аз пребивавам тук не по-малко от 10 години, като съм живял на квартира преди да си купя жилище. Хората ме познават, почти всеки има достъп до мен, телефон. Всеки, който е решил да ме потърси и да ме види, е можело да се свърже с мен. Никой не ме е потърсил“, казва той.
Антонина Назъкова пък работи в Обзор и е с настоящ адрес в близкото село Приселци: „Незнайно защо съм заличена от списъците. Лично мое мнение е може би за това, че бях се подписала в подписката за осъществяването на този референдум и може би на някои хора това не им харесва“.
Всички оплакали се са с ясна позиция „за“ отделянето на Обзор и 6-те близки села и сега не могат да гласуват.
Как местните полицаи са преценили, че не живеят в района? Отговорът на МВР: „Във връзка с писмо от Община Несебър и получени сигнали за пребиваване на сезонни работници с неактуализирани адресни регистрации служители от Районно управление – Несебър са извършили неколкократни адресни проверки в различни населени места в общината, сред които и в Обзор“.
Кметът на Несебър – Николай Димитров, който иска Обзор да остане в общината, беше лаконичен: „Явно когато има някакви избори, как да го кажа, хайде една дума, да не я казвам, вървят ей такива интриги“.
Част от засегнатите обаче обжалват в съда заповедите си за заличаване, за да могат да гласуват на референдума. Вече има и съдебни актове за спирането на такива заповеди.
