3875 медицински сестри са се заразили с COVID-19 от избухването на пандемията у нас досега. Това не е просто статистика. Зад тези данни са хората, които се грижат за най-тежките пациенти. Срещаме ви с 2 медицински сестри от „Пирогов“, приятелки в живота, които посрещат и трите вълни на заразата. Остават здрави и не се отказват да работят, въпреки натрупаната умора.

Поредна вечер те са на смяна при най-тежките пациенти. Повече от 20 години двете медицински сестри работят заедно.

„Умората е 10-кратно повече, много се е натрупала, успяваме с каквото можем, но нека и хората да ни помогнат. В един момент да си представят, че са на наше място, да видят физическата, психическата умора, защото понякога преживяванията не са добри по време на дежурството, свикнаха просто, че ни има, на хората им омръзна, на нас няма право да ни омръзва“, сподели Теди Симеонова.

Ради и Теди са анестезиологични сестри в най-голяма спешна болница в България. В COVID реанимацията има един лекар по време на това нощно дежурство.

Всички 14 пациенти, за които се грижат, са в изкуствена кома.

„Последното нещо, което пациентът вижда преди интубация и в изкуствена кома, е нещо, което даже не вижда - едни очи и това му остава, случва се така, че последното, което вижда, са очите ми“, разказа Теди.

„Ние работим с тяхната болка, с тяхното страдание, няма как да се научиш, трябва да го носиш в себе си, трябва да разбираш и да обичаш пациента си“, казва Ради.

В COVID реанимацията спасяват животи заедно с лекарите и се грижат за най-тежкоболните. И преди пандемията.

„Питате ме за пациент, който помня. Има жена, която никога няма да забравя - това беше една бременна жена, блъсната на пешеходна пътека, мъжът й беше починал - докараха я нея приоритетно. Тя вече беше починала, успяхме само да извадим бебето, всичко приключи и аз си зададох въпроса: Трябваше ли да оцелее това бебе - в деня на неговото раждане да загуби и майка си и баща си  - това остава без родители. 16 години по-късно в едно предаване - виждам детенцето - за което баба са е грижила - с ДЦП. Но бабата тогава ми отговори на въпроса - 16 години по-късно - "добре, че оцеля детето, защото  аз оцелях с него“, спомня си медицинската сестра.

Сестра Симеонова и сестра Чавдарова са заедно и навън, където COVID отнема животи. 

“Aз не съм длъжна, аз го правя с желание, но да и ние сме хора”, казва Чавдарова.

„Не мислете, че не си пренасяме пациентите вкъщи, опитваме се да не занимаваме близките си, но го преживяваме“, споделя Симеонова.

През март 2020 г. те са първите доброволци в изолатора. Остават откъснати от света повече от 14 денонощия.


„Оценяваш всичко, животът го виждаш по друг начин, оценяваш какво имаш“, сподели Теди.

Te посрещат и първата, и втората и третата вълна от заразени хора. На въпроса след тези три вълни дали повече се усмихват, или повече плачат, Теди казва:

„Не, животът е прекрасен, трябва да го обичаме и пазим, да го ценим и да се радваме на него“.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!