Тенденциите са смущаващи, в последните осем дни имаме завишаване на положителните случаи, а това ме притеснява. Така е коментирал пред БНР разпространението на COVID-19 у нас директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
По думите му огнищата в страната са се увеличили, а хората се заразяват заради неспазване на елементарни правила – като спазване на дистанция и дезинфекция. Според него не е необходимо да се поставят КПП на входовете и изходите на градовете, както и да си стоят хората вкъщи.
„Надценил съм самосъзнанието на сънародниците ни. На закрити обществени места препоръчвам маски. Използване на дезинфектанти. Избягване на събирания на големи групи на закрито. Маската предпазва. Лъчът ми надежда беше хората да знаят какви мерки да предприемат и как да ги прилагат. Ако беше така, щяхме да ликвидираме вируса и усилията ни щяха да бъдат да не допускаме внос на вируса“, коментира проф. Кантарджиев.
Той обясни, че надеждите на СЗО са, че сме близо да ваксина, но според него не се знае до каква степен и колко дълго препаратът ще предпазва от инфекция
Проф. Кантарджиев заяви, че за се разпространи успешно вирусът – трябва да се селектират такива мутации, които да го направят лесно заразяващ и да го направят да не протича бурно, за да може да преживява дълго време в организма на човека.
„Тази вирусна инфекция е интересна с развитието на заболяването. В човешкия организъм се образуват две огнища - в горните отдели на дихателната система и в белия дроб. Тези две линии се развиват отделно. Най-вирулентната и смъртоносната част е в белия дроб, но вирусите там се разпространяват трудно сред други хора. Хората се заразяват от вирусите в назофаринкса, но те са по-малко вирулентни и там няма да устоят създадени мутации, които носят по-голяма смъртоносност. Това е обяснението за намаляване на силата на вируса, не е така високо патогенен като първите месеци. Този факт е доказан медицински“.
Проф. Кантарджиев подчерта важността на клетъчния имунитет.
„Този вирус е от групата вируси, където антителата не говорят много нито за състоянието на болния, нито до каква степен си бил в контакт с този вирус. Имаме ли хубави методи за доказване на клетъчен имунитет срещу вируса, много по-добре ще знаем каква част от населението е била в контакт с този вирус и каква част е защитена от такъв или подобни вируси. Доказа се, че хората без клиника или с лека клиника, малко заразяват. Това е много важен факт“.
