Дефицит не е мръсна дума. Най-важното е как се използва. Това каза в „Интервюто на деня“ макроикономистът проф. Гарабед Минасян.
България е завършила 2025 г. с дефицит, излизащ доста извън европейските правила за фискална дисциплина, които налагат той да не е повече от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Според данните на Националния статистически институт (НСИ) и на европейската статистическа служба Евростат през миналата година дефицитът на начислена основа – т.е. с начислените разходи, дори да не са платени, е бил 3.5%
Според проф. Минасян това не е болка за умиране. „Средногодишният ни дефицит от 2021 г. до 2025 г. е 3,1%. Значи пак е над 3,0% - колкото са изискванията на Европейската централна банка“.
„Ние успяхме да вържем 3% непосредствено преди влизането ни в еврозоната. Но средногодишно за петте години имаме 3,1%. А за миналата година имаме 3,6%“, коментира той.
По думите му дефицит не е мръсна дума. „Най-важното на дефицита е как се използва. Ако се използва за ядене и пиене, това е лошо. Но ако се използва, за да стимулира икономическата динамика - тогава дори е желателен“, обясни той.
„Харченето на прекомерно много също е малко пресилено. Харчим прекалено много, ако събираме недостатъчно“, смята проф. Минасян.
Той обясни, че средно от 2021 г. до 2025 г. делът на приходите в държавния бюджет спрямо БВП 37,4%. „Не е успокоително, но важното е да се проследи как се харчат парите“. Той даде пример с инвестирането в инфраструктурни проекти, образователно развитие, здравеопазване, спорт и култура.
„Инвестиционната активност на частния сектор върви ръка за ръка с тази на правителството и публичните разходи. Не може частните инвестиции да растат нагоре, а публичните да стоят долу“, обясни той.
По думите му всички трябва да сме наясно, че всяка криза е начало на нов възход. „Средата на 70-те години избухна енергийната криза и цените на течните горива се увеличиха минимум 5 пъти. Това означава, че цената на бензина сега, ако е 1,5 евро, би скочила на 6 евро. Въпреки това човечеството го преживя и се придвижи към много по-добър живот“.
„Ние имаме най-голямото социално разслоение в Европа и това, което е лошо, е, че правителството не го забелязва. Трябва да се направи не само оценка на социалното разслоение, а да се анализират и причините за него“, смята той.
Според него програмата на „Прогресивна България“ съдържа пожелания, но не и действия. „Там липсват конкретни мерки, ангажименти и поемането на отговорности“.
„В цялата програма никъде не фигурира думата „инфлация“ - цените изобщо не се дискутират. Добре е, че една политическа сила сама ще пише бюджет, но има още много работа да се свърши. Трябва да се детайлизират нещата, които ги няма в програмата“, обясни проф. Минасян.
