Влизането на България в еврозоната с удължителен бюджет не е технически проблем, но е ясен сигнал за сериозни управленски дефицити. Това заяви в студиото на bTV икономистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов, който в момента е член на Фискалния съвет.
По думите му законът позволява подобно решение, но начинът, по който е приложен, поражда повече въпроси, отколкото дава отговори.
Бюджет „по български“ и нарушени принципи
„При равни други условия винаги е по-добре да има редовен бюджет. Но при два внесени проекта, които професионално трудно могат да се нарекат нормални бюджети, удължителният вариант се оказа по-малкото зло“, коментира Дацов.
Той обаче е категоричен, че направените промени – включително увеличението на всички доходи в обществения сектор – са извършени в разрез с основни икономически правила. Според него е използвана инфлацията в края на годината, вместо средногодишната инфлация, което противоречи на духа на закона.
„Няма да кажа, че е незаконно, но е в противоречие с принципите, върху които трябва да се прави бюджетна политика“, подчерта икономистът.
800–900 млн. лева за общините – без ясна логика
Особена критика Дацов отправи към решението общините да получат достъп до между 800 и 900 млн. лева чрез Българската банка за развитие.
„Банката не отпуска кредити, а действа като платец от името на бюджета. Това не е нито естествено, нито практично и не носи никаква полза от гледна точка на дефицита“, посочи той.
Според него така се изпраща политически сигнал към избирателите – чрез повишаване на доходи и разходи в навечерието на избори, без реална дългосрочна визия.
Дефицит при растеж – икономически абсурд
Един от най-сериозните проблеми, по думите на Дацов, е продължаващата практика България да приема бюджети с дефицит дори при икономически растеж над 3% и почти „прегрял“ пазар на труда.
„По дефиниция не може да имаш дефицит при такива условия. Освен ако не казваш на макроикономиката: ‘гледай си работата’“, заяви той.
Това е осмият пореден бюджетен дефицит, който се представя като нещо нормално и дори перспективно – тенденция, която крие сериозни рискове.
Политическата нестабилност – кога става икономически риск
Дацов направи паралел с кризата от 1996–1997 г., като подчерта, че днес условията са различни – България е в еврозоната, част е от европейските механизми и разполага със силен частен сектор. Въпреки това той вижда тревожни сходства в политическото поведение.
„Историята показва, че дори държави с нисък дълг могат да изпаднат в неплатежоспособност. Доверието е всичко. Когато го загубиш, нивото на дълга вече няма значение“, предупреди икономистът.
Според Дацов държавният дълг често се използва като политически инструмент, който замъглява реалността.
„Това е отложено потребление. Хората харчат повече днес, защото не им вдигаш данъците, а сметката остава за следващите поколения“, каза той.
Еврото – възможност, но не гаранция
По отношение на еврозоната Любомир Дацов беше категоричен: тя не прави страните автоматично по-богати.
„Еврозоната дава възможност. От нас зависи дали ще я използваме. Тя позволява по-бързи реформи, но без знания, воля и смелост – ефектът може да бъде пропуснат“, подчерта той.
В навечерието на поредни избори икономистът призова гражданите да бъдат по-взискателни. „Да не четат само заглавията и 10 точки от програмите. Да търсят цели управленски визии и да четат ‘ситния текст’. Пропуснатите възможности са наша обща отговорност“, заключи Любомир Дацов.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
