Когато има некачествен закон, министърът, който го прилага ли е виновен? Този риторичен въпрос зададе във Фейсбук профила си проф. Асена Сербезова по повод обвиненията на проф. Костадин Ангелов, че тя е отговорна за недостига на лекарства в България.
„Докладът на ДАНС относно „анализ на причините за недостиг на медикаменти в страната” е категоричен: прилаганата към момента на възложения от мен (2022 г.) одит на Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (СЕСПА) формула за изчисляване на недостига, е била в нарушение на закона. Одитът, проведен от Информационно обслужване, завършва с 30 препоръки на база открити нарушения и грешки при изграждането на СЕСПА“, пише тя.
Според нея част от тези препоръки са краткосрочни и не изискват законодателни промени като възстановяването на заложената от закона формула. Няма „формула на Сербезова” и няма промяна във формулата, категорична е тя. Според нея това, което се случи, е че „след установяване, че формулата е грешно приложена, в резултат на предложение от одитиращите, разпоредих същата да бъде приведена в съответствие със закона“.
„Твърдението, че спазването на закона е причина за недостиг е внушение за неспазване и неуважение към законодателството, което не мога да приема от представител именно на законодателната власт. Като министър, когато до мен достигне доклад с констатация, че законодателството не е спазено, съм длъжна да предприема действия“, пише още проф. Сербезова.
Тя, подобно на проф. Ангелов, също има въпроси:
- Защо още от началото на функционирането на СЕСПА не е приложена формулата, която законодателите са приели?
- Министерството на здравеопазването и лично той като министър осъществил ли е контрол върху изграждането на системата? Ако да, как се обясняват не само сгрешената формула, но и останалите слабости в системата: липса на писмена следа за възлаганията и конкретните действия, измененията по софтуерния продукт; липсата на информация относно предварително тестване на промените или съгласуване на новите функционалности със заинтересованите страни, възможността за въвеждане на данни със задна дата и още много други?
- Защо изграждането на СЕСПА се бави 2 години?
- Защо през 2018 г. в Комисията по здравеопазване в НС се променя критерия за установяване на недостиг (от 100% на 65%) и какви са мотивите за това?
„В заключение, искам да обърна внимание, че когато законодателството не осигурява ефективни възможности за противодействие на дефицита, законодателната власт, от която е зависело това, не следва да се оправдава с бивш министър, който единствено е приложил закона, такъв какъвто е, независимо дали му харесва или не. Що се касае до установените пропуски в законодателството, законодателите не следва да се оправдават с действия на министри и да представят непълна информация, а да предложат реални механизми и законови промени за противодействие на недостига, така както са приложени в много други държави. Всичко останало е популизъм“, написа още проф. Сербезова.
