Би било грешка, ако допуснем политическа нестабилност да ни спъне за Еврозоната, обяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Той, депутати, министърът на финансите и управителят на БНБ Димитър Радев изслушват гуверньора на Хърватската централна банка за приемането на еврото.
Депутатите от Комисията на Европейския съюз, Шенген и Еврозоната приеха управителя на Хърватската народна банка, за да чуят отпита на Загреб в приемането на еврото. От парламентарната група на „Възраждане“ не присъстваха.
Хърватия прие еврото в началото на 2023 година. Най-голямото притеснение на хората е било че цените ще се увеличат, разказа управителя на Хърватската централна банка.
Равносметката - година по-късно оказва се увеличението на цените е 0,2 процента в сектор „Услуги“ като фризьорство и фитнес клубове.
Амбицията на България е да се присъединим през 2025 г.
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че България и Хърватия заедно са поели по пътя на еврото и до 2020 г. са се движили успоредно. Според него разликата е политическа.
„Също като вас вървим по критериите. Три сме изпълнили. Следим инфлацията. Нашите модели показват, че ще я овладеем и през 2025 г. ще станем 21-вия член на еврозоната“, каза финансовият министър Асен Василев.
„Уроците от нас - на първо място е подготовката и защита на потребителите. Това може да става с детайлни анализи на цените и сериозна информационна кампании преди въвеждането на единната европейска валута“, каза Борис Вуйчич, управител на Хърватската народна банка.
Технически процесът върви по план, увери управителят на БНБ. От следващите седмици тестово започваме да сечем и евромонети.
Вижте коментара по темата на финансиста Левон Хампарцумян:
