„В неделята на Великден 1880 г., час преди обед поп Кръстьо, идва в църквата си да отслужи литургията за Второ Възкресение. Никой от ловешките миряни обаче не е дошъл в храма на заподозрения в предателството на Апостола свещеник“ – така започва „Великденско вино“ на Константин Илиев.
„Темата за поп Кръстьо и предателството е винаги актуална и затова около нея винаги има някакви противоречия. Има хора, които са напълно убедени, че поп Кръстьо не е предал Левски. Има и хора, които са напълно убедени в обратната теза. След като ние нямаме исторически ресурс да потвърдим или отхвърлим това окончателно, започваме да проектираме върху историята собствени желания или неща, които сме превърнали в свои ценности“, каза Явор Гърдев.
Според него въпросът за предателството фактически надхвърля идеята дали има или няма предателство. Затова той е в основата на пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев, която се играе в НТ „Иван Вазов“. Постановката улавя момента на превръщането на Левски в т.нар. „светски светец“.
„Много се измъчих с образа на поп Кръстьо. И той продължава да ме мъчи по ред причини. Трудно е да застанеш зад човек, който е подозиран за едно от най-грандиозните предателства в нашата история и да намериш доводи, за да го защитиш и да намериш неговата логика“, каза от своя страна актьорът Владимир Пенев.
Той е категоричен, че образът е безкомпромисен в представата на хората. В крайна сметка Владимир Пенев открил за себе си, че е добре да се стигне до покаяние, без значение кой и къде сме.
