Празнуваме Рождеството на Божията майка: Какви са поверията и какво не трябва да правим на празника?

Православната църква отбелязва днес един от най-големите християнски празници – Рождество на Пресвета Богородица

Снимка: Българска патриаршия

Православната църква отбелязва днес един от най-големите християнски празници – Рождество на Пресвета Богородица. Денят е известен като Малка Богородица и е посветен на рождението на Дева Мария.

Според православната традиция Дева Мария е родена в семейството на Йоаким и Анна. Дълго време двамата нямали деца, но не преставали да се молят за рожба.

Раждането на Мария било възприето като отговор на техните молитви. В християнската традиция то се свързва и с началото на събитията, които водят до раждането на Исус Христос.

Един от големите богородични празници

Рождество Богородично е един от дванадесетте големи празници в православния календар. На този ден в храмовете се отслужват празнични богослужения, а вярващите се молят за здраве, благополучие и закрила на семейството.

Богородица е почитана като покровителка на майките, децата и семейното огнище.

Традиции и обичаи

Снимка: iStock

В българската народна традиция Малка Богородица е свързана с надеждата за здраве, плодородие и семейно благополучие. На много места се организират храмови празници, събори и курбани за здраве.

Празникът е особено почитан от жените и семействата, които отправят молитви към Божията майка за здраве и закрила.

Какво не се прави на Малка Богородица

Според народните вярвания на този ден не се върши тежка физическа работа. Не се копае, пере, шие, плете и не се цепят дърва.

Смята се, че денят трябва да бъде тих и почитан, затова не се готви с шум и не се събира шумна компания.

В някои народни вярвания се казва още, че бременните жени не трябва да пипат остри предмети, тъй като това можело да навреди на детето.

На празника хората трябва да избягват караници и ругатни, защото според поверието те могат да донесат болести и нещастие в дома.

Друго разпространено вярване е, че не трябва да се дава или взема нищо назаем, за да не бъде „предаден“ късметът на дома. Тези забрани са част от народните обичаи и поверия, а не от официалните църковни правила.