Огромни дефицити при спазването на базови човешки права в България отчита БХК в годишния си доклад за 2019 г. В него са описани стотици проблемни области в сфери, вариращи от политическото развитие на страната до правата на уязвими групи от хора. Общото заключение е, че в най-добрия случай говорим за застой, но в много случаи директно можем да твърдим, че сме свидетели на регрес.

Особено смущаваща е констатацията, че вероятно между 10 и 15 хиляди мигранти преднамерено не се спират и задържат от властите по пътя им към Западна Европа с цел да не поемат ангажимента към тях, който се изисква от международните спогодби.

Няма бежански натиск или не виждаме бежански натиск

Няма никакви интеграционни мерки или дейност за признатите бежанци или за чужденците с признат хуманитарен статут у нас, като проблемът е вече с 6-годишна история, отбелязват от БХК. На пръв поглед тази констатация не изглежда тревожна с оглед реториката на управляващите и на премиера, че практически няма бежански натиск. Според данните от доклада, обаче, ситуацията меко казано не е такава, каквато ни се представя, че е.

Авторите отбелязват, че няма преки данни колко чужденци са успели да влязат у нас без да бъдат (официално) засечени от властите, но в Сърбия през 2019 г. са влезли 40 000, като около една четвърт се смята, че са минали през нашата страна. Румънските данни за мигранти, идващи откъм България, пък са с 41% по-високи от отчетеното у нас.

„Анализът на тази статистика индикира, че е налице стратегия на българското правителство да пропуска да засече и задържи приблизително между 10 000 до 15 000 чужденци годишно с цел да се избегне поемането на последваща отговорност по Дъблинския регламент или по споразуменията за реадмисия“, подчертават от БХК.

Най-зависимите медии в ЕС

За „свободно падане“ може да се говори по отношение на свободата на изразяване у нас. Констатацията е тежка: „Изминалата годината беше белязана от тежък политически натиск върху журналисти и медии, както и от поредния опит за опитомяване на обществените медии. Близките до властта издания продължиха да бъдат възнаграждавани от управляващите чрез договори за реклама и отразяване. Наложилият се олигархичен модел на медийна собственост засили смразяващия ефект върху журналистите. Фалшивите новини и очернящите кампании, водени от медии бухалки и насочени към критици на властта, станаха част от новото „нормално“. Обща картина България продължи да е страната с най-несвободни медии в ЕС и Западните Балкани“.

Има и конкретни примери – опитът да бъде свален от ефир опитен съдебен репортер в обществена медия; спирането на разследване за злоупотреби в държавна агенция от междувременно сменила собствеността, ръководния си екип и редакционната си политика частна телевизия; акциите и разследванията на прокуратурата срещу издатели на медии и техни фирми и т.н.

Цитират се доклади на „Репортери без граници“, на IREX, на Международния комитет за защита на журналистите, като всички посочват като проблеми опитите за политическа намеса, концентрацията на собственост в ръцете на олигарси и, в крайна сметка, липсата на върховенство на закона у нас.

Проблемите на БГ Темида

За година Европейският съд по правата на човека 13 пъти е осъдил България, а висящите жалби са близо 500. В същото време българската съдебна система, чиито действия и бездействия са довели до положението данъкоплатците да дават от джоба си хиляди левове за обезщетения в Страсбург, беше разтърсена от множество скандали.

„Правосъдният министър Цецка Цачева беше сменена след един от най-значимите скандали, свързани с конфликт на интереси през последните години – “Апартамент гейт”. Заради прояви на дълбоко непознаване на правото на два пъти беше искана оставката на заелия през пролетта поста правосъден министър Данаил Кирилов. Изборът на нов главен прокурор беше извършен в условията на безпрецедентни граждански протести, породени от съмнения в професионалните и морални качества на единствения кандидат за длъжността (…) Бившият заместник главен прокурор Иван Гешев встъпи в длъжност предсрочно, а предшественикът му Сотир Цацаров беше избран от НС за председател на КПКОНПИ при неспазване на заложените в закона срокове“, отбелязват от хелзинкския комитет.

В същото време, именно магистрати и политически лица започнаха безпрецедентна атака срещу конкретни съдии (заради решения, които не се харесват на дадени кръгове) и разпознаваемите организации от гражданския сектор: „Беше проведена активна медийна кампания, целяща да дискредитира гражданския сектор като цяло и да нормализира отказа на институциите да кооперират и да се отчитат пред граждански организации. На безпрецедентно охулване бяха подложени организации, работещи в подкрепа на деца и жени, пострадали от насилие, което значимо навреди на работата им и намали възможността им ефективно да помагат на засегнатите и уязвимите групи“.

Невидимите хора

На този фон най-малко ¼ от всички родили през годината жени са били обект на дейност, класифицирана като насилие в доклад на специалния докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени. Падаме и от 18-то на 49-то място в Индекса за равнопоставеност на половете на Световния икономически форум.

Политически мотивираните кампанийни акции в ромските махали също продължават, като голям брой от хората, които са имали отношения с органите на реда се оплакват от полицейско насилие при задържане или вътре в управленията. Има 5 опита за самоубийства в арестите за година и два смъртни случая.

Голям брой представители на уязвими групи остават отвъд обхвата на действащата законова уредба и в ситуация, в която не се вижда политическа воля за промяна.