Правозащитници не очакват СРС-тата да разкриват купувачи на гласове

Прокуратурата ще може да иска използването на Специални разузнавателни средства (СРС) при подозрения в организацията на купуване на гласове. Това е една от мерките, която предприемат отговорните за провеждането на честни избори институции, стана ясно след обща среща в Хисаря в понеделник.

Тя обаче едва ли ще има особен практически ефект, смята Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда. „Това, че сега ще се използват СРС-та не е висока гаранция. И досега можеха да се използват, но няма неутрализирани организатори. Да се твърди, че институциите ще станат по-ефективни с използването на СРС-та не е сериозно”, каза тя пред bTV.

Според нея досега използването на СРС-та нееднократно са показвали липса на ефект в борбата с организираната престъпност, факт, който вероятно ще се появи и при опитите за превенция на „изборната търговия”.

По думите й високият брой на прекратени наказателни производства, свързани с купуването на гласове, заради липсата на доказателства, също свидетелства за липсата на ефект. „Идеята за безнаказаност, която съществува по отношение на тези престъпления, блокира самото общество да помага на органите”, допълни Цонева.

Адвокатът Марин Марковски обаче изрази по-различно мнение по въпроса. Според него използването на СРС-та по законовата процедура е гаранция „в някаква степен”, че ще бъдат пресечни идеите за купуване на гласове. Той изтъкна като добра практика и идеята на служебния кабинет полицаите да пазят на ротационен принцип в деня на вота.

Марковски каза още, че подслушването би било „първата стъпка” – има ли я нея, ще се тръгне по пътя на събиране на доказателства и разкриване на организаторите.

Според директора на „Прозрачност без граници” Калин Славов е притеснителен фактът, че като цяло купуването на гласове намалява – 4,5% от всички нарушения, за сметка на контролирания вот – 18%, който се изразява в организирането на автобуси и изплащането на заплати предизборно.

Антоанета Цонева допълни, че трябва да се търси връзката между нивата на организираната престъпност в България с тези на престъпленията, свързани с политическите права. „Мръсните пари влизат в политическия процес, като създават свое политическо представителство”, коментира тя.

Според нея практиките на купуване на гласове могат да бъдат пресечени с висока активност, нещо което, няма да се случи на предсрочния вот през май. Тя призова да се изчака и да се види кои политически сили ще влязат в „състезанието” и обърна внимание на причината, посочена като разрив между Яне Янев и Веселин Марешки – плащането на медии и социологически агенции преди изборите: „Когато политици, които се явяват на избори, твърдят, че има такава технология, това развращава”.

Обвиненията, отправени от банкера Цветан Василев към президента Росен Плевнелиев през германския вестник "Дер Щандарт", че защитава корпоративни интереси, подсказва, че в България правилата не означават много, каза още Цонева. „Това изявление представлява знак към всички, че България трудно може да се нарече страна, в която има върховенство на закона”, коментира още тя.