Мотивите на предишните управляващи от ГЕРБ за евентуален нов секторен вот на недоверие в областта на отбраната изглеждат жалки. Такъв коментар направи военният министър Ангел Найденов, след като вчера предшественикът му от кабинета „Борисов” заяви, че правителството трябва да подаде оставка и заради сектор „Отбрана”.
„Аз бих им предложил да внесат такъв вот на недоверие”, посочи Найденов в предаването „Тази сутрин” по bTV. Той обаче отбеляза, че от фигури за сектора, ръководили го в продължение на почти 4 години, хората очакват да направят коментар например за състоянието на въоръжените сили, за нивото на военната сигурност, да коментират нивото на отбранителната сигурност, да коментират каква е политиката, която новото ръководство започва да реализира.
„Лов на вещици”
„Когато такива хора започнат да коментират само структурни проблеми и съответно уволненията, които наричат „лов на вещици”, нещата изглеждат жалки”, продължи Ангел Найденов.
Той омаловажи критиките от страна на ГЕРБ, като посочи, че те се фокусират само върху структурните промени в Министерството на отбраната, а те се изразяват само в увеличаването на броя дирекции от 20 на 22. „Само един директор е освободен по взаимно съгласие. Двама са преназначени, включително на постове в чужбина. Ако това е лов на вещици, всеки ще иска да бъде сред „вещиците”, които са обект на този лов”, заяви още Найденов.
По думите му, от 1660 души персонал в структурите на негово подчинение стават 1576.
„Оценките за тяхното управление в областта на отбраната биха били смазващи - само 22% от летателната техника е годна, само 43% от корабите, с които разполагаме, са годни, само 20% от акумулаторите, с които разполага Българската армия, са технически изправни”, изреди Найденов.
Той посочи още, че нито един от 14-те проекта, заложени в програмата кабинета „Борисов”, не е бил реализиран, всичко е останало на нивото на намерения.
Военният министър коментира и покупката на нови изтребители втора ръка за армията. Според плановете на Министерството на отбраната от преди година до 2015 г. България трябва да разполага с няколко модернизирани самолети, които могат да летят поне в продължение на 20 години, макар и купени втора ръка. Иначе руските МИГ-29 имат капацитет поне до 2029 г, по думите на тогавашния министър Аню Ангелов.
„В процедурата беше добавен eлементът на състезателност – да не се ползва вариантът на договаряне правителство – правителство, който беше избран от българското правителство в края на 2012 г.”, обясни Ангел Найденов. Той припомни и „едно доста гневно писмо от ЕК, подписано от еврокомисар Мишел Барние”, реагирал остро на тогавашните планове на ГЕРБ.
„Необходимо е да има конкурс, за да се постигне максимално добро съотношение между цена и притежавани възможности на техниката”, посочи Найденов.
Той припомни, че сделката за изтребителите ще бъде на стойност 700 млн. лв. „Не искам да създавам конфликти между системата на отбраната и другите бюджетни системи, но трябва да си даваме сметка, че армията ни е в критично състояние от гледна точка на техниката”, допълни военният министър.
Бежанци: фургоните и границата
Ангел Найденов коментира и темата с евентуалното затваряне на българската граница, за да се спре потокът от бежанци. Той потвърди, че тази опция не е обсъждана на заседание на Министерския съвет.
„Бежанската вълна беше идентифицирана като една от възможните заплахи на страната. Трябва по-строг контрол, но не трябва да се изключва и варианта за поставяне на заграждения, които възпрепятстват свободното преминаване на границата. Защо има критика, че разсъждавам по всички опции?” каза министърът и премина към темата с неизползваните сгради, които неговото ведомство ще отпусне за настаняване на бежанци.
В Харманли вече изникна град от фургони, който съвсем скоро ще може да заработи като бежански център. Той се намира в старите казарми, но това не радва хората от града. От близо месец центровете за временно настаняване на чужденци заприличаха на икарус, разпънат до краен предел, препълнени с хора, които спят един върху друг.
По границата напливът не престава - всеки ден службите задържат десетки нелегални имигранти, които също търсят дом у нас. Тук на помощ идва армията, в чиито активи има достатъчно стари казарми като поделението в Харманли. Там палатките бяха заменени от фургони, подредени в редици, с улици като малък град, който от кметството се надяват скоро да не бъде заселен.
„Лагерът в Харманли ще поема бежанци, когато се изпълни капацитета на всички определени във вътрешността на страната места - това са и Момчилград и Плевен и Нова Загора и Цар Калоян и там има още доста определи градове с подходящи бази, бивши поделения, бивши общежития. В краен случай ще се настаняват в Харманли”, обясни кметът на общината Михаил Лисков.
В същото време зад вратите на поделението кипи усилен труд - няколко служби строят новия град, поставят се нови фургони, копае се канализация. По всичко личи, че там съвсем скоро ще заживеят стотици бежанци със семействата си.
Хората от Харманли обаче не ги искат и се опасяват от увеличаване на престъпността. Докато в Харманли негодуват, в Симеоновоград са готови да посрещнат семействата на бежанците, за които вече има определено място, пак в казармите. За да станат дом за бежанците обаче, сградите трябва спешно да бъдат ремонтирани, което в най-добрия случай ще отнеме поне няколко месеца
Предвид засилващата се вълна от бежанци, държавата не разполага с такова време. „Има един момент, отвъд който ние няма да можем да настаняваме повече бежанци. Не можем да изграждаме палатков лагер посред зима. Затова и в Хасково се изгражда лагер с фургони”, обясни в студиото на „Тази сутрин” Ангел Найденов.
Той беше категоричен, че армията може да помага в осигуряването на охраната, но секторът на отбраната не може да бъде водещ по охраната на обществения ред и за бежанците.
„Предоставяме сгради в Харманли, Момчилград и Симеоновград. Ние предоставяме информация на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), нямаме връзка с кметовете и не разбирам защо ние да имаме тази връзка. Оценили сме 26 района в които имаме сгради и сме предоставили списъците на ДАБ – тя трябва да води разговорите с местните власти”, коментира още военният министър.
Пожарът на военните
Ангел Найденов потвърди, че големият пожар, който горя в района на Казанлък, е причинен от стрелба на военния полигон край града.
„Изключително неприятен инцидент, съжалявам за напрежението, нервите и опасенията на хората, които имат имоти в близост до мишенния полигон”, посочи Найденов.
„Стрелбата е една от версиите, но не бива да се включват и други версии. Разпоредил съм разследване и от военна полиция. В целия период на лятото, повече от 3 месеца имаше заповед на началника на отбраната за забрана на учения със стрелби, с изключение на международното учение край Шабла, което беше на морска акватория. Това беше първото учение след отпадането на забраната”, заяви още Найденов.
Министърът подчерта, че военните са участвали със собствени сили и технически средства в гасенето на много пожари през лятото.
