В съвместната охрана на българското въздушно пространство няма да участват членки на НАТО, които са съседни на България. По този начин депутатите Красимир Каракачнов (ПФ) и Настимир Ананиев (РБ) отговориха на твърденията, че след промените в Закона за отбраната и въоръжените сили Турция ще пази небето ни.
„В закона е записано, че тези разговори се водят от българското правителство и българското правителство прави избора, а не някой да ни натрапва (...) Двустранният договор минава на ратификация през парламента”, подчерта Каракачанов.
Ананиев обясни, че са водени разговори с Белгия, Холандия, Канада, САЩ, Франция и Италия. По думите му това не е нещо нечувано и съседна Румъния до преди два месеца е имала съвместни патрули с канадските ВВС, а сега там са португалски F-16.
Освен това конкретно с Румъния и Гърция България има споразумения за по-ограничено трансгранично сътрудничество при въздушната охрана от преди законовите промени.
Каракачанов беше категоричен – 25 години правителствата не могат да решат проблемите на българската авиация заради боричкания от кого да вземат по-голяма комисионна.
Казарма или курсове за доброволци
Двамата обсъдиха и темата за връщането на наборната военна служба и предлаганото създаване на регистър на всички годни за служба. „От 2008 г. тези мъже нямат военна подготовка. За какво ги записваш – за пушечно месо?”, запита лидерът на ВМРО.
По думите му след конституционните промени от 2007 г., с които се отменя казармата, все още парламентът не е изпълнил ангажимента си да приеме закон, с който да се урежда обучението за защита на отечеството.
Според него военната подготовка трябва да се придобива първо в 10-11 клас в училище, а след това да има 6-месечна наборна служба. Каракачанов цитира и данни от социологическо проучване, според което 81% от запитаните подкрепят въвеждането на трудова повинност като начин младежите от гетата да получат работа и образование.
Ананиев също посочи, че трябва да има обучение за действие в извънредни ситуации, но според него „ако в момента военното министерство обяви доброволчески обучения, ще видите колко хора ще се запишат”. Според него при 35-хилядна армия, поне още 35 000 души веднага биха се записали на 3-месечно обучение.
С уговорката, че у нас все още няма нужното съзнание за масово доброволчество, Каракачанов предложи и въвеждане на френския модел у нас – доброволно служилите в армията да получават предимство при кандидатстване за държавна работа.
