Основните заплахи пред България – тероризъм, ксенофобия, вътрешна криза

С обща декларация на участниците приключи продължилият близо 6 часа Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС) към президента. В нея Росен Плевнелиев призова за „общи категорични действия за спазване на закона и укрепване доверието в институциите”. Той подчерта, че политиците, включили се в Съвета на „Дондуков” 2 изразяват „уважение към конституционното право на протест, но то трябва да се реализира в рамките на закона”.

Държавният глава настоя политическите сили и организаторите на протестни акции да се разграничат от действия, които биха нагнетили допълнително напрежение в обществото.

КСНС е категоричен, че демократичната многопартийна система е безалтернативна. Освен това Съветът се обяви за обща европейска регулация на доходите и имуществото на висшите политици и техните семейства.

Плевнелиев цитира позицията на първите мъже в държавата – „за” общ подход и споделен ресурс по проблемите вследствие на бежанската вълна.

Основни заплахи

По-рано по време на заседанието на КСНС стана ясно, че именно имиграционният поток, засилил се през последните два месеца заради вълната от напускащи родината си сирийци, реформира картината на основните заплахи за националната сигурност на България. Сред тях вече са повишената опасност от тероризъм, социално напрежение и възможни конфликти с прииждащите имигранти.

Това става ясно от доклади на ДАНС и на вътрешния министър Цветлин Йовчев, представени по време на Консултативния съвет по национална сигурност към президента. Според експертите по сигурността, анализът на състоянието и тенденциите в миграционната обстановка в страната очертава като непосредствен риск повишаване на терористичната заплаха.

От ДАНС посочват, че основният риск е свързан с нарастващия потенциал за проникване чрез миграционните потоци на територията на България и останалите страни от ЕС на лица, съпричастни към дейността на екстремистки и престъпни структури. Свързан проблем е вероятността за изграждане у нас на логистични звена на международни терористични организации, включително за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони.

Запазва се и висок рискът от терористични посегателства срещу български контингенти в коалиционни мисии и официални представителства в държави с екстремистка активност. Не следва да се изключват опити за отвличане на дипломати или български граждани, пребиваващи в подобни страни.

По данни на агенцията, значителна част от задържаните чужденци подават молби за получаване закрила у нас (около 70 - 80%). Това обаче оказва неблагоприятно отражение върху институциите и бюджета. Най-голям е относителният дял на мигрантите, които са или се представят за сирийски граждани. Нараства и числеността на нелегалните имигранти от Афганистан и в по-малка степен от други държави (Алжир, Сомалия, Мианмар, Конго, Нигерия).

Според ДАНС нараства негативното отношение на обществото към имигрантите, свързано с опасения от влошаване на криминогенната обстановка и разпространяване на зарази. В обществения дебат се подчертава ангажирането на значителен държавен ресурс в условия на криза и възможностите за алтернативното му използване за решаване на социални проблеми, се казва в доклада на агенцията.

Йовчев: Социално-политическата обстановка - генератор на заплахи

Цветлин Йовчев от своя страна прибави още една основна заплаха пред сигурността на страната – обществено-политическата криза. Според министъра тя води до изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от избирателите, както и недостатъчно доверие в институциите.

Според шефа на МВР, към момента структурата на протестите е такава, че могат да се обособят две основни групи. Първата са спонтанно протестиращи, които търсят промяна в процесите на държавното управление. Втората група са мотивирано протестиращи, чиито организатори преследват политически цели. „По този начин обществената енергия често се насочва към погрешни посоки и към деструктивни действия, които няма да доведат до разрешаване на проблемите”, се казва в доклада на Йовчев.

Плевнелиев: Най-важното - запазване на етническия мир!

Проблемите, които изпитва държавата, свързани с миграционни процеси, все по-отчетливо извеждат на преден план друга опасност за страната. Това е засилващата се вълна на псевдопатриотизъм, ултранационализъм, ксенофобия и все по-масовото използване на езика на омразата по отношение на всеки различен, заяви от своя страна домакинът на Съвета - Росен Плевнелиев.

"Голямата отговорност днес за всички политици, които определят себе си като проевропейски, като демократични, е да не допуснем тази вълна на омразата да разяде обществото отвътре. Когато основни ценности на нашето общество са застрашени, ние всички трябва да оставим на по-заден план ежедневните си политически битки. Затова призовавам да не допуснем застрашаване на етническия мир в страната. Това е най-сериозното предизвикателство пред националната сигурност", подчерта държавният глава.

Според Плевнелиев е важно да се осигури работата на институциите, призвани да защитят националната сигурност. В тази връзка той изтъкна, че заложеният бюджет за следващата година е недостатъчен и силно ще затрудни работата на службите. „Трябва внимателно да бъде анализирана и тенденцията от намаляването на бюджетите за отбрана както у нас, така и в съюзните ни държави. Тази тенденция може да доведе до липса на средства за модернизация на българските въоръжени сили и сериозно отслабване капацитета или дори неспособност за осъществяване на национални и международни мисии и задачи”.

Държавният глава настоя, ако се изграждат нови места за настаняване на бежанци, това да става в открит диалог с местните власти. Той предложи още да се координират външнополитическите ангажименти по аспектите на кризата с бежанците. Така например страната ни може да настоява за помощ от ЕС, както и да координира усилията си с Италия, Гърция, Кипър, Малта и други държави, засегнати от бежанския поток.

Сидеров: Загрижеността на управляващите закъсня

На излизане от КСНС лидерът на "Атака" Волен Сидеров обвини управляващите в „закъсняла загриженост” по проблема с бежанците. „Днес видях загрижеността на вицепремиера и вътрешния министър, която я нямаше преди няколко месеца, когато ние реагирахме. Сега го чувам като загриженост, но според мен е доста закъсняло - вече имаме над 10 000 бежанци”, каза националистът

Той уточни, че в крайна сметка по време на КСНС не са били постигнати консенсусни решения по проблемите. Такива предложила именно „Атака” в свое проекторешение, което обаче било отхвърлено от ГЕРБ, БСП и ДПС.

Предложение за предсрочен вот - отхвърлено

Предложих като единствен вариант за излизане от ситуацията - предсрочни парламентарни избори и насрочване на дата, но това не беше прието. Това каза зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов след заседанието на КСНС. „Дневният ред беше предварително оповестен. Това е обща позиция - търсене на консенсус за решаване на важни въпроси, свързани със засиления миграционен натиск, и бежанската вълна. Трябва да се търси партньорство с ЕК, както и с всички партии”, добави той.